Читать «Джентълмен Джоул и Червената кралица» онлайн - страница 86

— Няма как да стане в кану, предполагам — промърмори със съжаление.

— За тази цел и двамата трябва да сме доста по-млади — отвърна той.

— Ха. — Усмихна се на милиметри от устните му. Усмивката ѝ имаше вкус на… имаше страхотен вкус.

Когато и двамата се настаниха на местата си, Джоул загреба в копринената вода и насочи кануто назад към Хижата на Пени.

— Дали не мога и аз да си купя такова стъклено кану?

Корделия погледна през рамо и също загреба. Стегнатите ѝ мускули се движеха гладко под все още свежата кожа.

— Трябва да питаш Пени. Или доведения му син. Нови Хасадар, нали така каза?

— А, да.

— Сигурно би могъл да си поръчаш платноходка с прозрачен корпус и така ще имаш и от двата вида лодки едновременно.

— Хм. Защо не. Макар че понякога многофункционалните неща не стават за нищо. Зависи каква е основната ти цел.

— И откога основната ти цел в близост до езеро не е свързана с ветроходството?

„Отпреди половин час?“ Тази мисъл беше… твърде нова, за да я анализира обстойно, иначе току-виж се спукала като сапунените мехури, на които приличаха, но не бяха, радиалите.

— Няма значение всъщност, докато не намеря повече време.

— Това, уви, е вярно.

„Време, да.“ А те бяха разтеглили своето до лимита, вероятно и отвъд. „Вдигай гащите, Пепеляшке, балът свърши… засега.“ Синхронизираха загребванията си и поеха по пряк път през средата на езерото към далечния кей.

Джоул много бързо си уреди сметките с Пени, като добави щедър бонус за удължения престой и — негласно — за дискретността, при което бившият сержант поклати глава с широка усмивка и го покани да дойде пак с гостите си. Джоул и Корделия се настаниха в задното отделение на въздушната кола и лепнаха лица за купола да хвърлят един последен поглед на езерото Серена, което бързо изчезна зад тях.

Джоул се премести по-близо до Корделия, преметна ръка през раменете ѝ и тя се сгуши в него. Слънцето беше поопърлило и нея, страните и носът ѝ розовееха. И двамата бяха с дрехите си от вчера, омачкани и мърляви след два дни разнообразни летовнически занимания и без друга възможност да се измият, освен с каната и легена в импровизираната външна баня на Пени, но миризмата беше приятна, миризма на пикник и чист въздух.

— Кога пак ще се срещнем ние двамцата? — попита закачливо Джоул.

Корделия примигна.

— Мисля, че в графика ми за тази седмица има две заседания на комисии, но ти едва ли имаш предвид тях.

— Ние двамцата, а не ние десетимата, да.

Корделия се усмихна.

— Няма да е скоро, освен ако не решим да спретнем представление за хората.

— Което би било лоша идея, да — кимна Джоул, после усмивката му изчезна, прогонена от друга мисъл. — Как ще, хм… по-добре да се уточним отсега. Как искаш да го изиграем това нещо, публично имам предвид?

— Това ново нещо? Ново старо нещо?

— Ново нещо. — Макар че за нищо на света не би зачеркнал старото. Мислите му се хлъзнаха настрани по своя воля. — Ти… още ли пазиш онази стара колекция от бетански сексиграчки? — Е, не всичките бяха бетански, но етикетът се беше лепнал — за краткост, а и някак прехвърляше топката в нейното поле.