Читать «Джентълмен Джоул и Червената кралица» онлайн - страница 102

Лоис Макмастър Бюджолд

— Значи… какво да им отговорим?

Корделия се ядоса.

— Напишете им, цитирам: „Вие, хора, нямате ли си някаква истинска работа за вършене?“

Блейз я зяпна.

— Ами… сигурна ли сте, ваше височество? — После добави: — Ъъ… да отговорим така на целия комитет?

Айви прикри милостиво с длан усмивката си.

— На целия. Пошегувах се, Блейз. Макар че в шегата имаше голяма доза истина. — Корделия въздъхна и се обърна към Айви: — Просто им го върни със стандартното: „Офисът на вицекралицата отказва да вземе отношение.“ Без коментар. Макар че съм силно изкушена да коментирам.

— Да, ваше височество. — Айви наведе глава да си запише, което, покрай другото, успешно прикри усмивката ѝ. След миг вдигна поглед. — Второ, пристигна покана да изнесете реч на тържеството по случай дванайсет години от основаването на ПРАСЕ.

— Какво? — попита Блейз.

— ПРавова Асоциация на СЕкстружениците — обясни Корделия. Усмихна се с носталгия. — Когато с Арал пристигнахме тук да поемем вицекралския пост, един запуснат квартал край базата имаше проблеми с престъпността. Няколко много неприятни господа бяха поели контрол над секстърговията и вгорчаваха живота на всички. Военните съпруги се оплакваха, офицерите негодуваха заради деморализиращия ефект върху подчинените им, имаше сбивания, пиянски изпълнения и кофти наркотици, хазарт, две убийства, обичайното. Арал зае страната на базата, а аз — на цивилните. Реших, че най-бързото и най-дългосрочно решение е момичетата — и няколкото момчета, разбира се — да се организират в профсъюз. Мина известно време, докато идеята пусне корен, но след това, след като се убедиха, че има кой да ги защити, много бързо сами свършиха останалото.

— Сигурно е било… ами, опасно? — попита Блейз, вперил очи в нея.

— Е, наложи се да понаглася нещата, така че неколцина от по-тъпите сводници да ми отправят заплахи пред свидетел. Това моментално им стовари на главите обвинения в държавна измяна и ги хвърли в свят на болка, за чието съществуване не бяха подозирали. Понякога от ИмпСи има полза. Двама от по-умните се опитаха да приведат заплахите в действие, но успяха да убият единствено себе си. А най-умният клекна, прие да съдейства и още е в бизнеса — той също се присъедини към профсъюза и след като проумя новите правила, се превърна в един от добрите им организатори. Изчаках ситуацията да се успокои и успях да наема на краткосрочни договори екип лицензирани сексуални терапевти от Бета да проведат обучение за членовете на профсъюза, както по желание и за техни клиенти. Повечето клиенти наистина харесаха новия модел — заради безопасността, ако не друго. Макар че, ако съм разбрала правилно, имало е и други предимства. От здравно естество, без съмнение. Сред войниците, оказа се, имаше и такива, които не успяха да се адаптират към новите правила. Оплакали се на висшестоящите си и дори успели да си спечелят известна подкрепа сред старата школа. Тогава се намеси Арал, много кротко. Свика събрание. Съвсем кратко събрание, на което само той се изказал. Лаконично. Пуснал кратко видео от публичната екзекуция на първия командир на сергиярската база, изпълнена по негова лична заповед. Въпросният офицер беше допуснал малтретирането на ескобарските военнопленници в местния лагер по време на войната. — Корделия направи физиономия, застигната от внезапен и твърде ясен спомен. Не от видеото, а от събранието. — Каза, че в залата било много тихо, когато приключил.