Читать «Джентълмен Джоул и Червената кралица» онлайн - страница 101

Някои новопристигнали млади сергиярци явно се чувстваха онеправдани и несправедливо лишени от възможността да се сблъскат с тази пионерска драма и нарочно набутваха червеи под кожата си в опит да се сдобият с артистични белези. Виждала беше някоя и друга снимка на резултатите. Видяното я изпълваше с противоречиви емоции, най-вече с желание да инвестира пари в клиника за пластична хирургия, но иначе — да, една-две от онези човешки палитри наистина изглеждаха драматично. И отвратително, разбира се. Но, освен ако не беше разбрала погрешно, отчасти именно това беше целта на упражнението.

— Като си помисля какви усилия положихме с Арал да изкореним червеевата чума… — А ако първият им преход на Сергияр се беше случил по-късно през годината, в друг сезон, сигурно щяха да са първите, запознали се отблизо с този животински вид, съмнителна чест, която се бе паднала по-късно на ранните бараярски окупатори. Горките нещастници.

Айви вдигна рамене съпричастно.

— Въпреки това няма да участвам в издаването на наредби, ограничаващи правата на отделния гражданин. Нито ще обвиня младоците в жестокост към животните. Защо изобщо се е озовало това на моето бюро? Не трябва ли да го разгледа градският съвет на Карийнбург?

— Доколкото разбирам, първо са го пратили на тях — каза Айви. — Градският съвет не им е отговорил.

— Ясно. — Корделия се намръщи. Младежките моди по правило имаха кратък живот. Тази със сигурност щеше да отмре, преди, примерно, Аурелия да е станала на годините на Фреди Хейнис, нали?…

Блейз вметна:

— А не е ли това възможност да удовлетворим една немалка група от активни и отговорни поданици, които държат мнението им да бъде чуто?

— Какво, групичка родители, които искат аз да им свърша работата? А запита ли се как, по дяволите, може да бъде наложено изпълнението на такава наредба? Не, не, би било пълна загуба на политически капитал. Не.

Блейз потърка брадичката си и послушно смени коловоза.

— От друга страна, отказът ви би могъл да се представи като мълчалива подкрепа за младите хора и тяхното право на самоопределение. Това също би могло да спечели популярност.

— Не мисля, че който и да било, стар или млад, има правото да бъде идиот. Просто е непрактично да правя нещо по въпроса, освен ако не нараняват някого, а този спорт… екстремно изкуство?… не представлява сериозна заплаха за здравето. Освен това не е по моята част, както би казал Оливър.