Читать «Само напред» онлайн - страница 59

— Ако нямаш нищо против, наистина, бих желал да имам малко време преди да се върна. Проблем ли е?

Той изглеждаше невероятно отчаян в този миг. Приличаше на изгубено дете. Без малко да го запитам направо какво, по дяволите, става с него. Но най-добре е, когато другите ви проговорят първи. Научавате много повече. Няма нужда да ги подканвате, нито да се притеснявате доколко са правилни въпросите ви. Затова не го попитах. Аз съм поразително внимателен с клиентите си. Да бяха и другите така с мен…

— Няма проблеми. Виж, сигурно ще чакаме около четиридесет минути. Изглеждаш изморен. Защо не поспиш?

— Да. Трябва да поспя. Не мисля, че ще мога, но ще се опитам.

— Добре. — Отново ми направи впечатление колко блед изглежда, с изморените си очи като на бухал. — Не се безпокой, няма да тръгна без теб.

Той подложи сакото си за възглавница, легна на камъка и заспа след минута. Запалих цигара и се загледах в небето. Чаках полицаите и обмислях ситуацията.

Нямах представа какво ще се случи като се върнем в Цветния. От мен се очакваше да върна Окланд в Центъра. Такава бе работата, която ми бяха възложили, и друг на мое място би я свършил точно по правилата. Но Окланд изобщо не е бил отвлечен, сам е дошъл тук. Това променяше нещата за мен.

Виждате, че не мисля за пари. Правя това, което искам или което ми е интересно, или това, което ми изглежда правилно. Това ме прави добър човек. Следвам инстинктите си. Обикновено те ме водят в правилна посока. Често хората ми благодарят накрая. Но не винаги искат това, което правя. Някой печели, друг губи и понякога аз трябва да избирам кой ще спечели. Единственият, който никога няма шанса да спечели, съм аз. За мен не може да има победа, а само бъдещи битки. Понякога ми се иска да не беше така. Но няма начин.

* * *

Както се оказа, веднъж в живота си Шелби дойде навреме. Това бе дяволски добре за нас. Рано, но не чак толкова скоро.

Окланд спеше. Аз станах да се разходя до ръба и да огледам. Гледката оттам си бе, ами, гледка. И още нещо. Най-високата стена в Града бе тази на Вавилонския Квартал, но тя беше нещо различно и бе много надалеч — беше само на триста ярда, но с миля по-нависоко. Там живеят хора, които обичат високите сгради. Някои етажи ги използват за офиси, други за резиденции, хотели, комплекси за развлечение. Там може да видите шестетажен парк, също и най-добрите асансьори в света.

Стабилния беше следващият в класацията. Бяхме от страната на Кралския. Боклукът долу блестеше на слънцето. Отгоре се виждаше ниският покрив на Червения, малко по-отгоре — покривът на Центъра. Над него, но скрит в далечината, бе Цветния. Вляво бе Фнаф, вдясно Нацисткия и няколко Квартала нататък — Обърни се. Шелби щеше да дойде някъде откъм гърба ни. Щеше да прелети първо над Йо! И после над Житния.

Ще кажете, стига география, но е впечатляващо, нали? Много от хората посещават само три или четири Квартала в живота си. Не мога да го разбера, но е така. Небето навсякъде бе празно. Хелипортерите бяха отмрели преди стотина години. Този на Шелби бе антика, предавана поколения наред в семейството и неизползвана от никого преди нея. Вече никой не пътуваше до други планети. Пък и там хората си живееха точно като нас.