Читать «Само напред» онлайн - страница 51

— Отиваме към дупката, нали? — запита тъжно Окланд.

— Ъхъ.

— Имаш ли представа какво има от другата страна?

— Не.

— Ясно. О-о — въздъхна той.

Умът ми бе поне на сто ярда от стената, но щом усети опасност, се помоли за временно примирие. — „По-късно ще се занимая с теб“ — прошепна ми той и ме погледна. — „Какво, по дяволите, ще правим сега?“ — Мисля, че тайничко се радваше на завръщането си в отбора, защото след миг ме осени идея.

— Ела и седни до мен. — Окланд се подчини безропотно. — Стигнем ли стената, ще се хванем с двете си ръце за нея. Течението е дяволски бързо. Ще бъде трудно. Но трябва да се задържим достатъчно, за да мога да видя какво става от другата страна. О’кей?

Окланд кимна и прибра очилата си в джоба. Затворих ципа на вътрешният джоб на якето си с непромокаемо покритие. Бях дошъл подготвен.

Последните трийсет ярда течението се ускори драматично. Десет ярда по-надолу ние вдигнахме глави и застинахме за няколко мига. Сигурно приличахме на двойка намръщени счетоводители, които водата поглъщаше. Дупката бе по-висока, отколкото изглеждаше в началото и трябваше да се повдигнем, за да стигнем стената. Ръцете ми се удариха в хлъзгавия камък. За миг си помислих, че няма да успея да се закрепя. Течението ни повлече за секунда. Видях нещо шумно и силно осветено. С големи усилия успяхме да задържим сала стабилен, но знаех, че няма да издържим дълго. Промуших глава.

Това, което видях, ме изненада до такава степен, че ми отне време да преценя какво точно бе. После ми трябваше още време, за да разбера за какво служи. Стеснението на реката продължаваше в бетонен водопровод пет ярда след стената и след десет ярда се изливаше в басейн. Водата помиташе всичко със себе си.

В центъра на басейна се виждаше нещо много странно. Тръба около шест фута се извисяваше право нагоре, докъдето виждаше окото. Четири прожектора бяха закрепени към тръбата. Сякаш тя цялата бе от дебело стъкло.

— Какво виждаш? — пое си дъх Окланд. Държеше се за отвора на дупката с цялата си сила, да е жив и здрав.

— Не знам. Но е много добре осветено.

Разбира се, скоро схванах. Сигурно си мислите, че съм бавен. Но, сигурен съм, не ви се е случвало едновременно да се държите за стена и да удържате сал. Или, ако сте го правили, е било по ваше собствено желание. И, обзалагам се, течението на водата не е било толкова бързо.

Реката не изтичаше от Квартала към тоалетната отвън. А и откъде би се възстановило количеството вода? Лайняната супа от Кралския би причинила истински проблеми на Властите. Вместо това те са издигнали тази тръба. Реката летеше по нея към тавана и падаше от другата страна в началото си. Това бе изключително техническо постижение по всички стандарти. Трябва някой да им е помогнал. Антигравитационните радости бяха работа за хора на изкуството. Технологията е страшно скъпа и пазена в тайна. Сигурно и Стабилните Власти си имаха връзки. Отложих за по-късно въпроса какво те могат да предложат в замяна на това.