Читать «Само напред» онлайн - страница 49

— И защо е така?

— Защото мястото за третите по важност единици на RAM не е запълнено. Не е много голямо, но бе достатъчно.

— Интересно — казах аз. — Дипломатически товар.

Той се засмя.

— Да. По изключение отделението се отваряше и отвътре. Можех да стоя там няколко дни и да изчакам подходящия момент. Случи се да оставят пратката на улицата за десет минути и аз изскочих. Просто си излязох и тръгнах. Никой не ми обърна внимание.

Поклатих глава. За такива връзки бих разменил дясната си ръка. Дори Зенда не може така да дърпа конците. Задържах мисълта си на нея. Зачудих се как ли вървят нещата в Най-способното градче. Ако Ройн бе предала съобщението ми, а тя сигурно е била така добра, тогава Зенда е разбрала, че съм в Стабилния и че съм в голяма беда. Чудех се дали се е притеснила за мен. Надявах се малко на това. Не исках да й причинявам неудобство или да я разсейвам от върховата й динамика. Но би ми било приятно да се разтревожи малко.

— Хубава идея. Направо гениална.

— Благодаря — отвърна гордо той. — Никога преди не съм правил нещо такова. Просто ми хрумна.

— А аз пристигнах в туристическа класа. Скачах на големи разстояния, пробягах и прелетях още по-големи и без малко да ме гръмнат. Но и това не можем да повторим вече. Полицаите ще са се подредили до тръбата като сардини.

— И ти не знаеш друг път?

— Не — казах му с ведър тон. — Отсега нататък започваме да мислим изобретателно и оригинално.

Седем

— Вследствие на снощен инцидент полицията извършва проверка в Игра. Шестима полицаи, три дечица и едно зайче бяха убити в хотел Сила при бягството на Фел Окланд, престъпник, когото полицията издирва. Тя все още не може да пусне снимка на този отвратителен крадец, детеизкормвач, бракониер и осквернител на гробове. Описват го като мъж на шейсет години, среден на ръст, оредяла бяла коса и грозен нос. Издирва се и по-младият съучастник, когото полицията описва само като „ловък“. Ако видите някой, който да отговаря на тези описания, трябва незабавно да съобщите.

— Джералд, говорещият паток, получи сърдечен пристъп от претоварване и се намира в болница. Състоянието му е добро. Дали смята, че всички лекари са „патки“? Ще разберем това след паузата.

* * *

В четири часа сутринта, този черен мъртъв час, все още плувахме по реката върху импровизирания сал. Окланд подремна малко, облегнат на единия крак на масата. От време на време се стряскаше, но като цяло сънят му бе спокоен. Аз будувах и размишлявах как ще се измъкнем.

Проблемът бе, че не познавах достатъчно Стабилния. Никой не го познаваше. От разказа на Окланд ставаше ясно, че някъде има път за навън. Но беше дяволски сигурно, че ще бъде охраняван отвсякъде, ако въобще го открием къде е. Също беше сигурно, че веднага щом съмне, всеки Стабилен с поне грам социално чувство в сърцето (а това означаваше всички) ще се увери, че трябва да бъдем заловени на всяка цена. Те не притежаваха снимките ни, но студентката би могла да им даде пълно описание на Окланд и рано или късно щяхме да се предадем. Не трябваше да се показваме на публични места. Реката и „полята“ от двете страни бяха единствената ни надежда.