Читать «Само напред» онлайн - страница 46

Отново погледнах водата, мислех свирепо.

— Бъди много, много внимателен и гледай да не те забележат — прошепнах. — Върви да огледаш онези колиби. Търси лодка, каквато и да е.

Окланд покорно тръгна и скоро изчезна зад първата. Затичах се към следващата редица и ги прегледах отвътре. Маси, столове, книги, боклуци, но нищо, което и малко да прилича на лодка. Върнах се на брега. Чувствах, че нашето предимство изтича между пръстите ни.

И тогава, Слава Богу, умът ми бръмна! Изтичах и грабнах два от варелите. Не бяха идеални, но все още имаха капаци и щяха да свършат работа. Окланд също не бе открил нищо. Казах му да донесе още два варела. Влязох в най-близката колиба. Взех една голяма дървена маса и я пренесох на брега. Извадих Инсектосук от джоба си, изсмуках вакуума от варелите, ударих ги в горната страна на масата. Поставих подплънките от другата страна на варелите и натиснах силно. Закрепих ги и преобърнах масата. Махнах на Окланд да ми помогне да я пренесем до брега. Проверих дали капаците на варелите са плътно затворени и пуснах изобретението във водата. То плаваше.

— Супер! — възкликнах аз.

— Както виждам, имаш намерение — Окланд се притесни и намръщи — да седнем на това, така ли?

— Нещо такова, да.

— Няма ли да потъне?

— Този въпрос — изчуруликах аз и го поведох към водата — ще получи отговор в най-близко бъдеще.

Щом Окланд влезе до кръста във водата, аз хванах сала, за да може да се качи. Краят се потопи, но горната част остана няколко инча над водата. Бутах сала навътре, докато водата ме покри до гърдите. Хванах се с ръце за краищата на масата, повдигнах тялото си, промуших крака през ръцете си и ги разположих от вътрешната страна на масата.

— Да не си бил гимнастик? — Окланд ме погледна през очилата си.

— Не. Музикант. — Гребях с ръце усилено.

Когато се отдалечихме достатъчно от брега, обърнах сала в обратна посока. Успях да го насоча надолу по реката. Носехме се по течението. Вече бяхме на петдесет ярда от Сила. Хотелът блестеше в светлина. Видяхме един-двама на улицата. Мислех си, че събитията от тази вечер ще изместят дори Джералд, говорещия паток, от четвърта страница.

Инструктирах Окланд да наблюдава посоката ни на движение по водата и да гребе с ръце, ако са нужни корекции. Разгънах картата на Стабилния и извадих запалката си. Огледах се за миг и светнах. Като се изключи едно отклонение на миля по-надолу, реката минаваше през неразработени райони в Стабилния. Това бе окуражаващо. Всеки би могъл да предположи какво ще стане, когато се ударим в стената на Квартала, но засега притежавахме идеалния транспорт.