Читать «Мъртви преди мрак» онлайн - страница 154

Джей Би се приведе над мен и попита загрижено:

— Искаш ли да ти донеса нещо, Суки? Крекери или нещо друго?

Направо ми се приплака при мисълта да се опитвам да ям кракери.

— Не, благодаря — въздъхнах. — Лекарката е вдовица.

С Джей Би човек можеше да смени темата, без той да се зачуди защо.

— Майко мила! — възкликна удивен. — Тя е умна и неангажирана.

Повдигнах многозначително вежди.

— Смяташ, че трябва да я поканя да излезем? — Джей Би погледна замислено, доколкото подобно нещо му се удаваше. — Това може да се окаже добра идея — усмихна ми се, гледайки надолу. — Освен ако не пожелаеш ти да излезеш с мен, Суки. Винаги ще си номер едно за мен. Само ми дай знак с пръст и веднага ще дотичам.

Какъв сладур! И за миг не се хванах на предаността му. Но вярвах, че умее да накара една жена да се чувства добре, та дори да е абсолютно наясно като мен, че изглежда ужасно зле. Освен това се и чувствах зле. Къде бяха тези болкоуспокояващи? Опитах се да се усмихна на Джей Би.

— Боли те — рече той. — Ще повикам сестрата.

О, боже! Разстоянието до малкия бутон за сигнализиране изглеждаше все по-далеч и по-далеч, когато се опитах да раздвижа ръката си.

Когато тръгваше, ме целуна отново и каза:

— Ще отида да намеря твоята лекарка, Суки. По-добре да й задам няколко въпроса относно възстановяването ти.

Точно след като сестрата инжектира нещо в системата ми и аз с нетърпение очаквах болката да спре, вратата отново се отвори.

Влезе брат ми. Дълго стоя до леглото, загледан в лицето ми. Най-после се обади унило:

— Размених няколко думи с лекарката, преди да отиде до кафетерията с Джей Би. Осведоми ме за всичките ти контузии и наранявания — отдалечи се от мен, обърна се и се върна обратно. Продължи да стои вторачен в мен. — Изглеждаш ужасно.

— Благодаря — промълвих едва.

— О, да, гърлото ти. Забравих. — Започна да ме гали.

— Слушай, сестра ми, трябва да ти благодаря. Но ми стана гадно, че се застъпи за мен, когато ножът опря до кокал.

Ако бях в състояние, щях да го сритам. Застъпила съм се за него, божичко.

— Страшно съм ти задължен, сестра ми. Беше толкова глупаво от моя страна да си мисля, че Рене е добър приятел.

Предаден. Той се чувстваше предаден.

В този момент, за да стане картинката просто перфектна, влезе Арлийн. Не беше на себе си. Косата й приличаше на червено кълбо, нямаше никакъв грим, а дрехите й изглеждаха така, сякаш е сложила каквото й е попаднало пред очите. Никога не я бях виждала така. Винаги бе с накъдрена коса и крещящ грим.

Тя сведе поглед към мен — боже, колко щях да съм доволна, когато отново съм в състояние да се изправям! — и за секунда изражението й бе твърдо като гранит, когато огледа добре лицето ми обаче, започна да омеква.

— Толкова ти бях ядосана. Не вярвах. Но сега, след като видях какво е направил… О, Суки, ще можеш ли някога да ми простиш?

Боже мили, исках да излезе от стаята. Опитах се да сигнализирам на Джейсън и за пръв път успях. Той сложи ръка на рамото й и я изведе. Преди да стигне до вратата, Арлийн хлипаше.