Читать «Облачен воин» онлайн - страница 140

По време на упражненията Стив установи, че Мотор-Хед е безстрашен, неподатлив на болка и добър ученик. Това, което му липсваше в техника, той компенсираше с бързина и сила и само усърдно придобитите умения и вътрешната дисциплина на Стив го спасяваха от сериозни затруднения. От двубоите си с Мотор-Хед той спечели едно допълнително предимство — двубоите станаха яростни и въпреки правилото на Стив, че трябва да свършват с нанасяне на два удара в определени „смъртоносни“ зони, свършваха само когато Мотор-Хед биваше повален. Беше ясно, че силната мускулеста мечка няма намерение да се предава, докато не си възстанови позицията на превъзходен воин и не победи Стив.

Стив си помисли дали да не даде на Мотор-Хед да победи, за да усмири накърнената му гордост, но упоритостта му надделя. Откакто го бяха пленили, косата му с цвят на зряла пшеница беше пораснала почти до раменете. Обзет от необосновано предизвикателство, той накара Найт-Фивър да му сплете тънка плитка, преплетена с лента от синя тъкан със слънчеви клетки, и всеки път, когато побеждаваше Мотор-Хед, прибавяше още една плитка с лента. Знаеше, че си търси белята, като дразни Мотор-Хед по този начин, но беше убеден, че с майсторското владеене на тоягата, превъзходната си интелигентност и шестото си чувство може да надхитри тази страхотна, но малоумна бойна машина.

Обучението на мечките за бой с тояги му позволи да направи по-обективна оценка на тяхната способност да учат. Като всички трекери, Стив беше възпитан да смята всички уродливи същества за глупаци. Откакто срещна Кадилак и Мистър Сноу обаче той знаеше, че това не е вярно, но и се убеди, че като цяло мютите са неспособни да помнят. Грешката, която той и останалите от Федерацията бяха направили, беше в отъждествяването на слабата памет на мютите с ниска интелигентност. Стив разбра, че неговите похитители не само могат да приемат информация, но могат и да я запомнят. Онова, което им липсваше, беше система за търсене на информация. Мозъците им бяха като компютри, в които могат да се въвеждат данни, но които нямат принтер. Мютите можеха да съберат две и две, но не можеха да кажат, че резултатът е четири, защото връзката между запаметяващия и говорния център беше прекъсната. При някои това прекъсване беше толкова силно, че фактически не съществуваше, а при други — като Три Дигрийс — закъснението на паметта беше минимално или ограничено до специфични области от знанието. Старият мют можеше да обработва дърво и понякога се сещаше кой е Стив, но друг път не. Ограничената специфична памет даваше възможност на мечките М’Кол да усвояват и запомнят бойни и ловни умения, но дори и това, изглежда, беше податливо на странни грешки. Което щеше да е лошо, ако станеше някое сбиване.