Читать «Облачен воин» онлайн - страница 139

— Благодаря. — Той вдигна ножа. — Не се ли тревожиш, че мога да убия някого?

Кадилак повдигна рамене.

— Ако това не стане в двубой, смъртта ти ще е неизбежна, бавна и ужасна. Каква ще ти е ползата от това?

— Както го представяш, никаква, но… — Стив се поколеба. — Нали Мистър Сноу каза на всички, че сянката на Талисмана е над мен? Не означава ли това, че съм под негова закрила?

— Да, означава — призна Кадилак.

— Ако той наистина съществува и е толкова могъщ, както твърдите, нищо не може да ми се случи. — Стив самодоволно подхвърли ножа във въздуха и го хвана за дръжката. — Талисмана ме спаси от смърт в нивите и от чука на Мотор-Хед, така че…

Очите на Кадилак блеснаха, когато разбра какво всъщност му казва Стив.

— Той може да те спаси пак… но само ако се държиш като воин.

И си тръгна. Нямаше съмнение, че двамата адвокати по углавни дела на М’Колите имаха цял чувал внушителни отговори. Вероятно ги репетираха в колибата на Мистър Сноу. Стив се замисли върху прикритото предупреждение на Кадилак. „Опитват се да ме убедят, че всичко вече е предопределено от някой, живеещ над облаците, но винаги си оставят отворена вратичка в случай, че нещата не станат по предсказания начин.“

Имаше само една сила, която действаше. Човешката сила. И Федерацията знаеше как да я организира. Когато си отвоюваха повърхността на земята и изтребеха мютите, те щяха да променят лицето на земята. Природните сили в основата на така наречената мютска магия щяха да бъдат наблюдавани, анализирани, разбрани и овладени. Небесните гласове, които уж даваха на Мистър Сноу заповеди, щяха да установят, че няма кой да ги слуша; Мо-Таун и Талисмана щяха да бъдат сведени до забавни писания в историческите архиви. Маловажни сведения. В Нова Америка, която Федерацията щеше да изгради, нямаше да има място за такива глупости. А само за упорит труд и добър живот. Това беше разликата между, предизвиканите от пушека фантазии на мютите и целта на трекерите. Благодарение на гения на Първото семейство светът на синьото небе щеше да стане техен, щеше да бъде спечелен от силата и храбростта. Костите на мютите щяха да гният под блестящите градове, които щяха да се издигат в огретите от слънце равнини. Да…

Но все пак начинът, по който каменният чук се взриви, наистина беше странен.

Реши, че е по-добре да е подготвен, отколкото да прекарва времето си в опити да избегне заплашващия го сблъсък с Мотор-Хед, взе на заем едно мачете и си отсече дебела тояга — носеше я навсякъде. Направи си макет от клони и трева и ежедневно се упражняваше, докато си възвърна умението да владее тоягата така, както в Авиационната академия. Упражненията му привлякоха вниманието на мечките на М’Кол и скоро Стив започна да дава уроци на група, която бързо достигна петдесет души и включваше дори Мотор-Хед. Огромният мют се отнесе с презрение към защитните дървени и кожени предпазители, които Стив настояваше учениците му да си направят, и се задоволяваше със собствения си украсен с камъни шлем и ризницата си.