Читать «Облачен воин» онлайн - страница 138

При първото поемане на пушека Стив се закашля и му се повдигна. Второто, достигнало дълбоко до дробовете му, почти го задуши, но предизвика приятно замайване; третото превърна ушите му в крила. На четвъртото Мистър Сноу му взе лулата.

— Ей, ей, карай по-бавно. Какво се опитваш да направиш… да причиниш пожар?

Стив се изкикоти като смахнат.

— Извинявай.

— Наистина трябва да се извиниш — каза строго Мистър Сноу. — Ти и онзи кучи син изгорихте два акра от тази трева. Всички сме много огорчени от това.

Пробитата дупка на лицето имаше и друг по-малко желателен страничен ефект. Найт-Фивър, една от жените, които се редуваха да носят на Стив храна, започна да го гледа похотливо. Тя беше вплела парчетата от неговата счупена стрела в огърлица, изплетена от тънки ленти бизонска кожа, и след като му я показа, стоеше с часове изправена пред колибата му. Тъй като по външния й вид Стив я класираше близко до дъното в списъка на привлекателните жени, нейните почти неприкрити желания бяха едно неприятно развитие, което, прибавено към дебнещата опасност от също толкова нежелана атака на неговата личност от Мотор-Хед, трябваше да го подтикне да изложи плана си пред Кадилак за изработване на безмоторен планер, но той не направи нищо. Бездействаше, обхванат от някакво душевно безразличие, запленен от светналите очи, които беше видял край огъня; часовете му на разходка и сънищата му бяха преследвани от мимолетните образи на лицето, което бе зърнал; образи, пораждащи чувства, които той не можеше да изрази с думи, защото — също като думата „свобода“ — те умишлено бяха изхвърлени от речника на Федерацията.

Бягството все още беше главната цел на Стив, но всичките негови планове и византийски схеми за манипулиране на неговите похитители бяха сложени на второ място. Главната му задача сега беше да разбере на кого принадлежи онова лице. Той беше измъчван от една настойчива нужда да задоволи чувства, предизвикани от неговата загадъчна красота. Стив просто се беше влюбил, но той не беше чувал тази дума до разговора си с Мистър Сноу и все още не разбираше достатъчно добре какво означава тя. В прости човешки измерения, той беше обречен да остане — според думите на една песен от Старото време — омагьосан, разтревожен и объркан.

Коя беше тя? И къде беше? Стив беше сигурен, че беше изследвал цялата площ в и около селището и беше срещал по едно или по друго време цялото племе, но от нощта, когато беше захапал стрелата, не беше зървал своята неуловима плячка. Откакто беше пленен, беше научил достатъчно за обществото на Плейнфолк, за да знае, че тя не е посетител. Фактът, че беше държана отделно от другите М’Коли, трябваше да означава, че тя или беше считана от племето за нещо специално, или я криеха от него.

Или и двете.

Какво не искаха М’Колите той да открие?

Както беше обещал, Кадилак донесе на Стив ловджийски нож с дълго острие. Не обикновеното мютско желязо, а стандартен нож на трекер. Отначало Стив помисли, че е неговият нож, но когато го разгледа отблизо, откри на дръжката изрязани инициалите „Л.К.Н.“: Ли Кенеди Нейлър, който, необяснимо защо, беше атакуван от Фазети и свален над гората. Предположението на Стив, че М’Колите могат да съхраняват и части от планера на Нейлър, получи ново потвърждение.