Читать «Облачен воин» онлайн - страница 135

— Боли ли? — промърмори Стив.

— Не много — каза Мистър Сноу.

— Просто като ужилване — промърмори Кадилак. — Не мисли за това.

Отведоха го пред старейшините на племето.

— Добре — прошепна Мистър Сноу. — Коленичи, протегни ръце настрани и каквото и да стане, дръж пръстите си прави и дланите си върху нашите.

Стив кимна унесено.

— Видях как се прави.

Мистър Сноу го потупа по врата и изсъска:

— Кураж! Горе главата! Гледай бодро!

Мистър Сноу и Кадилак коленичиха с лице един към друг от двете страни на Стив и му подадоха по една обърната нагоре длан да сложи върху тях дланите на протегнатите си ръце. Ролинг-Стоун отиде при Стив с несчупената стрела, направена от нещастния Гуд-Иър. Беше изцапана с кръв от пронизаната му лява буза. Върхът блестеше зловещо. За разстроените сетива на Стив стрелата изглеждаше огромна. Прекалено голяма, за да може да мине между челюстите му. Той си представи как разбива зъбите му, разкъсва езика му…

Ролинг-Стоун вдигна стрелата над главата си.

Дишане. Трябваше да поеме дълбоко дъх. Да напълни дробовете си с въздух, за да нададе вика, с който да отбележи началото на изпитанието. Като бойния вик, който го бяха учили да използва, когато напада беззащитни. Колко щеше да боли? Стив имаше впечатлението, че е и вътре, и вън от себе си. Умът му го напускаше. Можеше обаче да чува.

Чу ехото на далечен вик; едва го разпозна като предизвикателен вик на пионер. Усети силен удар в лявата страна на лицето си, точно в мускула на челюстта. Остър, стържещ звук. Пръсти, натискащи дясната страна на лицето му. Опъване на кожата, разкъсване. Нещо твърдо и тънко натискаше езика му. Задавяне… устата му бе пълна с кръв. Ставане. Обръщане, ръцете разперени. „Стегни се, Брикман. Гледай смело. Не плачи. Това е твоят велик момент. Вдигни бавно ръце. Хвани стрелата. По дяволите… острието е в ръката ти! Добре… това очакват тези уродливи същества. По дяволите! Боли! Счупи се де! О, Кристофър, тя разкъсва шибаното ми лице! Захапи по-здраво. Прехапи я. Ох… не бих могъл да го направя без дрийм кап. Но пък може и да бих могъл… Ръцете ми са лепкави. Навсякъде кръв. Ох, ох, ох! Мисля, че се чупи… Ще трябва да… я… счупя… нагоре… ОХХ!“

Хеййй-ЯААА!

Ревът на мютите премина над него като вълна. Болката беше страшна. Той успя да стигне с вдървени крака до огъня и изплю парчето от стрелата в пламъците. Редиците уродливи лица се олюля, размаза се…

Стив се свести в колибата на Кадилак. Мистър Сноу и младият летописец седяха и го наблюдаваха. На лицата и на двамата имаше сиво-синкави рани от стрелите. Стив се надигна на лакти. Бузите му пареха.

— Как се озовах тук?

— Сам дойде — отговори Мистър Сноу.

Стив опипа внимателно бузите си и промърмори:

— Благодаря за помощта. Ако не беше дрийм кап…

Кадилак посочи Мистър Сноу и каза:

— Той го предложи.

Мистър Сноу махна пренебрежително с ръка.

— Не зная как щяхте да се справите без това, момчета.

И се засмя, но спря — болеше го.

— Мютите са свикнали на болка. — Той се наведе напред и хвана китката на Стив. — Ти се справи добре. Всички бяха много впечатлени.