Читать «Облачен воин» онлайн - страница 134

Мистър Сноу се изправи. Също като на Мотор-Хед, говорът му беше неясен поради раните на бузите.

— Пуснете го! Той има статус. Небесните гласове ми говориха за този облачен воин. Сянката на Талисмана е върху него!

Блек-Топ и Стийл-Ай отпуснаха хватката си, но Мотор-Хед ги спря с властен жест.

— Сянката на Талисмана не пада върху недостоен човек. — Мотор-Хед се обърна към племето за поддръжка. — Унищожава ли един воин плодовете на земята? Тази мърша уби онези, които още не бяха захапали кост, а когато Кадилак го домъкна тук паднал от небето, молеше да бъде спасен от смърт…

— Шии-ехх… — изсъска племето.

Мотор-Хед посочи с обвиняващ пръст Кадилак.

— Не е ли така, летописецо?

Кадилак се поколеба, погледна Стив, след това кимна тъжно.

— Моят брат говори истината.

„О, ужас — помисли Стив. — Много благодаря…“

Блек-Топ и Стийл-Ай го издърпаха пред племето, извиха му ръцете зад гърба и го принудиха да коленичи. С крайчето на окото си Стив видя как Мотор-Хед вдига големия каменен чук. Умът му изгуби възможността си да реагира. „Не вярвам в това“ — помисли си той, наведе глава и осъзна, че е започнал да изпада в безтегловност.

Мистър Сноу вдигна ръце.

— Стой! Животът му беше спасен, защото Талисмана поиска така!

Мотор-Хед спря с чука на дясното си рамо.

— Аз също сънувам сънища, древни. — Той посочи Стив.

— Той е Носител на смъртта. Ако волята на Талисмана е той да ходи по земята, нека той вземе духа от тази врана и го вложи в по-смело тяло! — Мотор-Хед стисна здраво грапавата дръжка и вдигна каменния чук. Но когато чукът описа дъга да нанесе смъртоносния удар, внезапно експлодира с ужасяващ трясък, сякаш ударен от невидима светкавица. Загадъчната сила, която го удари, вдигна Мотор-Хед от земята и го отхвърли назад. Мистър Сноу, Кадилак, Блек-Топ и Стийл-Ай се отдръпнаха и вдигнаха ръце да скрият лицата си от острите отломки. Стив зарови нос в земята. По някакъв метафизически каприз повечето от отломките последваха линията на експлозията и отлетяха над главата на Мотор-Хед.

Мистър Сноу отиде при Мотор-Хед, който лежеше по гръб зашеметен и объркан.

— Може би това ще те научи да не говориш неистини. Радвай се, че парчетата не ти откъснаха главата.

Мотор-Хед се изправи и се олюля. Мистър Сноу се обърна да види дали Стив е добре, след това каза на племето:

— Ето! Видяхте как Талисмана защитава онези, които ходят в неговата сянка!

— Хей-яааа — промърмори благоговейно племето.

Мотор-Хед, възвърнал си самочувствието, тръгна напред. Кадилак се опита да го спре, но той го изблъска настрани.

— Братя и сестри! Също като вас аз се прекланям пред волята на Талисмана, но пак казвам, че тази врана е недостойна да яде и пие, и да живее като един от нас. Ако той черпи сили от Талисмана, нека докаже, че е воин! Нека захапе стрелата!

— ХЕЙЙ-ЯАА! — Този път вотът беше единодушен.

Когато гласовете прогърмяха в ушите му, Стив се олюля. Мистър Сноу и Кадилак го хванаха за ръцете.

— Хайде! Дръж се! — прошепна настойчиво Мистър Сноу. — Ако някой разбере, че си ял дрийм кап, ще поискат отлагане и ще ти прободат бузите по-късно.