Читать «Облачен воин» онлайн - страница 133

Форт-Нокс, чиито бузи бяха окървавени, взе стрелата, дадена му от Ролинг-Стоун, и я вдигна над главата си, та всички да я видят. Старият мют коленичи пред него и положи протегнатите си ръце върху дланите на двама воини. Точно зад Форт-Нокс Стив видя пръстите на Мотор-Хед около дръжката на тежкия каменен чук. Не че му беше необходим. Той приличаше на човек, който може да ти смаже главата с юмрук.

— Хей-ЯАА! — извика Ролинг-Стоун.

Форт-Нокс заби стрелата в старото лице на уродливото същество. Ръцете на Ролинг-Стоун не трепнаха. Направил крачка извън реалността чрез дрийм кап, Стив също не трепна дори вътрешно. Старейшината стана, обърна се, показа проводените си бузи на събралото се племе, после прехапа стрелата.

— Хей-ЯАА! — изреваха М’Колите.

„Браво, старче — помисли си Стив. — Радвам се, че си ти, а не аз. Не е шега да си първи човек в племето, ако трябва да минаваш през това представление всеки път, когато племето избяга от битка.“

Мистър Сноу и Кадилак също минаха през изпитанието с успех. Тяхното участие изненада Стив. Те бяха твърде интелигентни, за да се забъркват в такава примитивна показност на мъжество. Лесно можеха да намерят начин да се измъкнат — или да измислят нови правила.

Кадилак измъкна двете парчета от стрелата от лицето си и изплю третото в огъня. Племето изрева одобрително. „Страхотно — помисли си Стив и потисна една прозявка. — Вече можем да си ходим.“ Надигна се, но видя, че всички стоят по местата си. Седна пак и го побиха студени тръпки — Мотор-Хед бе втренчил блестящите си черни очи в него. Стиснал каменния чук, огромният мют прекоси вълнуващия се кръг светлина от огъня и застана пред четвъртия ред, където седеше Стив.

После протегна дясната си ръка, насочвайки чука към Стив.

— Сега, братя, какво ще правим с тази мършава гарга?!

Всички гледаха Стив. Блек-Топ и Стийл-Ай минаха през тълпата и застанаха зад него. „О — помисли Стив унесено. — Загази, момче. Нищо, запази спокойствие. Мистър Сноу да се оправя с това…“

Мотор-Хед се обърна към племето:

— Тази врана, преди да й бъдат прекършени крилата, не унищожи ли нашите ниви и не уби ли нашите мечета и вълчета? Защо се разрешава на тази мърша да живее сред нас? Той отнема храната от нашите уста и пълни своята. Този безкрил червей няма никакъв статус. Аз казвам, че той трябва да изпита огъня, който пусна да падне върху другите…

— Хей-яаа!… — Отговорът прозвуча като гневно ръмжене. Не всички отговориха, но беше ясно, че значителна част са съгласни с предложението на Мотор-Хед.

Блек-Топ и Стийл-Ай хванаха Стив за ръцете и го дръпнаха да стане. Главата му се въртеше от дрийм кап и Стив се опитваше да се измъкне от тях.

— Чакайте бе, какво правите?!