Читать «Облачен воин» онлайн - страница 131

— Кристофър Кълъбмъс! — възкликна Стив и сграбчи ръката на Кадилак — Няма ли някой от тези хора втора възможност?

Кадилак не отговори. Четирима воини, които бяха минали изпитанието с успех, скочиха, сграбчиха тялото на Гуд-Иър за ръцете и краката и го хвърлиха в огъня. Рояк искри се посипа и се чу ужасно пращене. Пламъците се издигнаха по-високо. Думкането, тракането и пеенето нараснаха до необикновена сила.

„Те са луди — помисли Стив. — Или са с толкова увредени мозъци, та не усещат болка.“ После си спомни за битката при реката: комендантът на ешелона, Макдонъл, застанал зад Барбър, и стрелата от арбалет, изсвистяла покрай ухото му; за Колфийлд в неговия скайхок на платформата за излитане и стрелата от арбалет през слепоочията, очите му висяха край ноздрите; как крещеше, докато го измъкваха от кабината: „Оставете ме! Нищо ми няма! Пуснете ме да излетя! Пуснете ме да им дам да разберат на тези копелета!“ М’Колите набързо екзекутираха Гуд-Иър, задето не бе издържал изпитанието за воин, но пък Гранд Сентрал изправяше момчетата до стената и ги разстрелваше пред видеокамери като наказание за измъкване от операция. Това можеше дори да се случва точно сега на Хартман, командира на „Дамата“. До ноздрите му достигна миризма на печена човешка плът — полезно напомняне, че той самият беше направил същото: беше хвърлил огън върху хора; напалм върху децата на хората, сред които седеше сега. „Всички — мислеше си Стив — сме луди както всички други.“

Почернял и овъглен, Гуд-Иър се сля с пламъците; натрупаха още дърва и той бавно премина в небитието. Церемонията продължи дълго през нощта с рев на одобрение всеки път, когато някой мют се представяше за преутвърждаване като воин, счупваше окървавената стрела със зъби и презрително изплюваше третото парче в огъня. Другите две парчета, обясни Кадилак, се закачали на огърлица — символ на храброст, който се носел с гордост.

Стив загуби представа за време. Непреставащото биене на барабаните и скандирането беше монотонно, непреодолимо. Той мечтаеше да стане и да се протегне, да легне на леглото от кожи и да заспи, но беше принуден да остане. Цялото племе беше възбудено и не се знаеше какво може да стане. Той имаше странно лошо предчувствие. Достатъчно беше някоя от мечките, които го гледаха с лошо око, да реши да се позабавлява и…

Реши, че ще е по-безопасно да е до Кадилак и Мистър Сноу.

Кадилак се наведе към него, пъхна нещо в ръката му и прошепна:

— Изяж това. Просто в случай, че…

Стив се озърна, но изглежда, никой не ги беше забелязал. Той вдигна небрежно дясната си ръка до лицето, потърка носа си с палец и показалец и погледна какво му е дал Кадилак. Беше нарязана дрийм кап. Стив бавно свали ръка над устата и бузата си, пое дрогата с език и скришом я сдъвка. Нещо от начина, по който Кадилак му беше предал дрийм кап, му подсказа, че това е най-доброто, което може да направи. Но какво имаше предвид Кадилак, като каза: „Просто в случай“?