Читать «Облачен воин» онлайн - страница 130

Застанал до Кадилак, Стив с болезнено очарование наблюдаваше как първият от храбреците М’Кол коленичи пред Ролинг-Стоун, старейшината на племето, който му даде една стрела. От всеки храбрец се искаше сам да си направи стрела и да заточи четирите лъча на желязната глава като бръснач. Ролинг-Стоун вдигна стрелата над главата си и я огъна пред наблюдаващото племе. Това се правеше, обясни му Кадилак, за да се види, че стрелата е здрава. След това воинът протегна ръце към двама старейшини на племето, коленичили с лице един към друг от двете му страни, и сложи длани с изпънати пръсти върху техните длани на височина на рамото.

— Гледай ръцете му — прошепна Кадилак.

Стив съсредоточи вниманието си върху тях. Думканията на тъпаните и тракането на дървените инструменти станаха по-остри, по-настойчиви, достигнаха почти хипнотична сила. Откъм тъмнината зад огъня към тях се присъедини невидим хор.

Коленичилият храбрец пое дълбоко дъх и извика силно:

— Хей-ЯЯЯ!

С бързо движение Ролинг-Стоун натисна стрелата в лявата буза на воина и тя излезе през дясната. Стив потрепери. Протегнатите пръсти на мюта трепнаха леко, но дланите му не се повдигнаха от дланите на старейшините. Воинът стана и се обърна с лице към племето, ръцете му все още бяха протегнати настрана, зъбите стискаха здраво стрелата. Като държеше лактите си на височината на раменете, той бавно обърна дланите си надолу, хвана върха и края на стрелата, с рязко дърпане надолу я счупи между зъбите си, издърпа двата края и ги вдигна високо, пристъпи напред и изплю останалото в устата му парче в огъня.

— ХЕЙ-ЯЯЯ!!! — изрева племето.

Стив гледаше ужасен.

Един по един воините М’Кол, които бяха участвали в битката край Нау енд Ден, захапаха стрелата. Мотор-Хед, Блек-Топ и Стийл-Ай, оцелелите племенни братя на Кадилак, след това Хърши-Бар, Хенри-К, Авъридж-Уайт, Кървд-Еър, Оси-Биза, Севън-Ъп, Бъргър-Кинг, Гълф-Ойл, Кемп-Дейвид и останалите, чиито имена на сили Стив още не знаеше.

След като петдесетина храбреци прободоха лицата си, точно когато беше преодолял първоначалното си отвращение, Стив стана свидетел на нов ужас. Гуд-Иър, един воин, който според Стив беше малко под двайсет години — при мютите беше трудно да се определи възрастта — излезе напред. Когато Ролинг-Стоун промуши стрелата в бузата му, Гуд-Иър стисна юмруци и с рязко, конвулсивно движение почти сви протегнатите си ръце. Коленичилите от двете му страни старейшини хванаха китките му, изправиха се и му извиха ръцете зад гърба, като го принудиха да наведе глава. Преди Стив да разбере какво става, от тъмнината зад Ролинг-Стоун излезе друг старейшина, вдигна тежък каменен чук и го стовари със страхотна сила върху темето на Гуд-Иър.