Читать «Облачен воин» онлайн - страница 129

На вечеря Стив разказа на Кадилак за трите години, прекарани в Авиационната академия в Ню Мексико, и завърши с красноречиво описание на първия си самостоятелен полет над земята. Кадилак слушаше внимателно. След това, когато Стив си легна, той отиде в колибата на Мистър Сноу и двамата седнаха на рогозката за приказване и изпушиха една лула с трева рейнбоу.

— Той иска да построи стрелолист, за да може да ме научи да яздя по небето като облачен воин.

— Знам… — Гласът на стария летописец прозвуча през пушека, който лениво се виеше между тях.

— Има ли някаква причина, поради която това не трябва да стане?

— Никаква. — Мистър Сноу дръпна от лулата. Лицето му остана няколко мига замръзнало в полуусмивка. — Той следва пътя, показан ти от Небесните гласове.

Кадилак взе лулата и вдиша още пушек. Главата му започна да отлита. Резултатът бе известно закъснение преди умът му да направи контакт с устата.

— Ако му помогна да построи стрелолист, ще придобия умения, а ако летя като птица, ще имам голяма слава. Но ти си моят учител. — Той подаде лулата на стареца. — Не бива да приемам тези дарове без преди това те да са дадени на теб.

— Направи го — отговори Мистър Сноу и размаха лулата във въздуха. — Това е единственият начин, по който аз ще напусна земята.

Стив беше прав в преценката си, че племето се е преместило на запад, но не беше съвсем прав за причината за оттеглянето на мютите в относителната безопасност на планините. Старейшините на племето бяха загрижени да избегнат по-нататъшни нападения от стрелолистите, докато не се научат да се съпротивляват на огъня от небето и дългото остро желязо на подземните хора, но те имаха и втора, също толкова наложителна причина да отиват на запад: старейшините искаха да избегнат необходимостта да отговорят на други претенции за територията на М’Кол, докато мечките не възстановят репутацията си. Като бяха избягали от битката с желязната змия, подобно на някогашните японски самураи, те бяха „изгубили достойнство“. А без „достойнство“ — по неписаните закони на Плейнфолк — те бяха недостойни да носят остро желязо и да влизат в единоборство с други воини. Тъй като сега територията на М’Кол беше застрашена от нашествие от Д’Вайн — племето на мъртвия Шакатак и тримата му другари, — Ролинг-Стоун беше наредил да се изтеглят на запад в планините, докато посрамените мечки не станат готови да „захапят стрела“ — традиционно доказателство за кураж, с което възстановяваха воинския си статус.

Мистър Сноу и Кадилак поканиха Стив да присъства на церемонията. Докато наблюдаваше пламъците, които изскачаха от големия огън, и слушаше боботещото биене на барабаните, той си помисли, че най-после ще чуе огнена песен. Вместо това присъства на една ужасна церемония по самоосакатяване. Мистър Сноу му обясни защо досега е чувал само тъжни песни, понякога съпровождани от натрапчива мелодия на тръстикови свирки — възторжените огнени песни, които припомняха за епичните дела на М’Кол, не можеха да звучат в чест на воини, които са изгубили честта си; те трябваше първо да захапят стрелата.