Читать «Облачен воин» онлайн - страница 128

Стив се върна навреме в селището да види пристигането на мечките. Очакваше да се сгромолясат със зачервени лица и изтощени, но те дори не се задъхваха. Бегачите ходеха наоколо, разговаряха спокойно със семействата си и с други членове на племето, които се бяха събрали да ги посрещнат. Някои дори изтичаха да се присъединят към някаква странна игра, в която два отбора удряха с ръка надута с въздух кожена топка през висока мрежа, опъната между два стълба. Играта изглеждаше интересна.

Стив разбра защо не го пазят. Ако решеше да избяга пеша, не само трябваше да е в отлично състояние, но и трябваше да има най-малко една седмица преднина пред преследвачите си. Учудващата издръжливост на мютите налагаше основна ревизия на неговия план за бягство. Имаше само един сполучлив начин да избяга — и това беше да отлети.

Това му беше хрумнало един ден, докато лежеше по гръб, сън наяве за триумфалното му завръщане във Федерацията. Тогава го беше отхвърлил като невъзможно, но сега започна да го разглежда сериозно. М’Колите бяха свалили поне три скайхока близко до първото си селище до път 88 на Шайен. Неговият в нивата и на Фазети и Нейлър над гората — предполагаемото скривалище на племето. Стив беше видял много мюти да носят ленти от синя тъкан със слънчеви клетки и кабели. Беше видял дори циферблати от уреди върху кожените шлемове на някои от воините, а децата търкаляха колелата за приземяване.

Стив нямаше инструменти и материали да направи нов скайхок, но ако племето беше запазило достатъчно парчета, може би щеше да сглоби нещо подобно. Благодарение на сериозното си учене в Академията той имаше познанията и техническите умения да построи нещо, което да лети. Но не и без инструменти, а и нямаше начин това начинание да бъде извършено тайно. Трябваше да намери хора, които да убеди да му помогнат. Това не беше проблем. Ако можеха да се намерят достатъчно материали, щеше да предложи на Кадилак да се научи да лети. Младият летописец се вземаше много на сериозно и беше вманиачен на тема чест и слава — уродливите мюти често наричаха това „репутация“. Той щеше да приеме с радост тази възможност. Чрез него Стив можеше да получи помощ от сръчни М’Коли като Три Дигрийс. Може би имаше и други с непознати на Федерацията възможности. Построяването на планер щеше да му помогне да открие колко умни са всъщност Плейнфолк.

Стив се разхождаше из селището и дооформяше последните детайли на плана си. Виждаше го ясно като на видеофилм. Планер, построен по негов план и изпитан, преди да започне обучението на ревностния му ученик. Помощниците му щяха да се чудят на съвършеното излитане, щяха да викат радостно, когато се спуснеше над главите им, щяха да се надуват от гордост, когато се издигнеше във висините като орел — в неведение, че пробният му полет ще завърши на няколко стотици мили, в най-близката попътна станция. Той щеше да ги остави с отворени усти като идиоти, каквито всъщност бяха. Но от всички най-много щяха да останат измамени двамата летописци, които се мислеха за големи умници. Планът беше добър. Беше издържан. И адски по-добър, отколкото да се опита да надбяга банда крещящи уродливи същества.