Читать «Персепликуис» онлайн - страница 151

— Има ли нещо? — попита Ейдриън.

Ройс поклати глава, сетне се огледа, притеснен.

— Къде са Моувин и Майрън?

— Това е седалището на тешлорската гилдия — рече Олрик. — Моувин искаше да посети това място откакто бе на десет.

— А Майрън?

Олрик погледна към Гаунт, който болезнено надигна глава, премигвайки. Тогава всички погледи се насочиха към Магнус.

— Какво ме гледате така. Не зная къде отиде. Запиля се някъде.

— Аз ще го потърся — каза Ройс.

— Почакай — спря го Олрик. — Как ще се измъкнем?

— Не зная — отвърна крадецът.

Кралят се отпусна край стената с отчаяно изражение.

— Сериозен е, нали?

— Ти си кралят — каза Гаунт. — Ти ни кажи. Ти искаше да си начело. Какво казват потеклото и синята ти кръв? С какво проникновение те осениха, недостъпно за нас, простосмъртните?

— Млъкни, Гаунт — нареди Моувин, спускайки се тичешком по стълбите.

— Ето къде си — каза Ройс.

— Просто казвам, че той е кралят — продължи Дигън. — Той е начело. До този момент успя да ме разкървави до смърт и да ни забута тук, откъдето няма измъкване. Това е идеалната възможност за него да покаже стойността си. Всички предишни отряди не са имали в редиците си благороден крал, който да ги води. Със сигурност той няма да ни докара до същата орис като тях. Не е ли така, Ваше Величество?

— Казах да млъкнеш — повтори Моувин с по-заплашителен тон. — Или си забравил, че той си рискува живота, за да те спаси?

Олрик ги огледа, застанали в премигващата светлина на четири фенера, които придаваха на фигурите им по идентичен брой сенки.

— Не зная — каза той. Отново надникна през прозореца. — Чухте рога и барабаните. Навън трябва да има десетки гоблини.

— Съмнявам се — рече Ейдриън и кралят го погледна с надежда. — Бих казал, че вече са стотици. Гхазел предпочитат нечестния бой, колкото по-неравностоен, толкова по-добре — стига, разбира се, съотношението да е в тяхна полза. Тези рогове и барабани призовават всички близки гоблини. Бих казал, че са се събрали поне няколко стотици.

Олрик се взираше шокиран в него.

— Но… тогава как ще излезем?

Никой не отговори.

Дори Гаунт спря да се подиграва и се отпусна.

— А аз щях да ставам император.

— Имперският лов е бил забележителен — чуха думите на Майрън да отекват, докато Ройс го водеше насам. — Личи по гоблените. Участвали са стотици — трябва да са падали хиляди животни, а видя ли колесниците?

— Оглеждаше произведенията на изкуството — обясни им Ройс.

— Били са майстори в обработката на бронза — продължи монахът. — А тази постройка е седалището на рицарите. Споменава се в стотици книги, често смятана за мит — Залата на Тешилор — не е ли удивително?! Не става дума за рицари.

— През всички онези години на четене за Старата империя не открих нищо за това, но очевидно е истина. Тешилор не е бойна дисциплина, нито Цензилор е сбор магически изкуства. Това са имена. Имена! Тешилор и Цензилор са били имената на хора, които са се сражавали до Новрон във Великите Елфически войни. Тешлорските рицари са били воини, обучени от Тешилор.

— Сега не му е времето за история! — излая Олрик. — Трябва да открием път за навън — преди те да открият начин да влязат вътре!