Читать «Персепликуис» онлайн - страница 149

— Не се притеснявай, няма да те омагьосам — каза му тя.

* * *

Робата ѝ окъпа залата с лазурна светлина. Голяма каменна маса стоеше в центъра на помещението, придърпала около себе си дузина столове с високи облегалки. Няколко бяха паднали настрана, за да не останат по-назад от половин дузина метални бокали върху масата. Залата се издигаше на четири етажа. Обширни прозорци красяха галерията, таванът също бе обсипан с отвори за светлина. Някога залата ще да е била обливана с ярки слънчеви лъчи. По тавана и горната част на стените бяха изографисани поразителни бойни сцени. Рицари яздеха, развели дълги банери към копията си, стотици войници изпълваха обширни долини, а защитавана от арбалетчици крепост бе атакувана с обсадни машини. Една сцена изобразяваше трима мъже върху хълм, сражаващи се с три гиларабрина. Същите трима се виждаха и в други изображения, в едно от които бяха изписани в тронна зала, където единият седеше на престола, заобиколен от останалите двама. Под изображенията по стените бяха подредени множество оръжия — мечове, копия, щитове, лъкове, пики и боздугани. Приличаха си по едно — сияеха дори и след хиляда години.

По стените бяха издълбани и думи, обгръщащи залата. Такива можеха да бъдат видени и върху гравирани табелки, но Ариста владееше старата реч само говоримо. В невъзможност да разчете значението, тя все пак разпозна думите Тешилор и Цензилор.

Величествено стълбище отвеждаше към галерията отгоре и тя се изкачи. На върха я очакваха редица врати. Някои бяха отворени и разкриваха малки стаи — съдържащи легла, шкафове и лавици. От една надничаше сиянието на фенер.

Откри Ейдриън застанал близо до леглото, взрял се в срещуположната стена като в транс. Гледаше към броня, щит и комплект оръжия. Бронята изобщо не приличаше на традиционните тежки нагръдници, нараменници, подлакътници и набедреници. Бе цяла, изработена като дълга връхна дреха от листове златист метал. Над окачената броня стоеше великолепен шлем с перо, застанал отгоре ѝ като орлова глава.

— Възнамеряваш да се нанесеш? — попита тя. — Притесних се, когато не се върна.

— Съжалявам — рече той, засрамен. — Не чух викове. Всичко наред ли е?

— Гаунт спи, Майрън чете, Магнус спори с Олрик, Ройс още не се е върнал, а Моувин се запиля някъде. А ти какво правиш?

Тя седна на леглото, което поддаде под тежестта ѝ с облак прах.

— Добре ли сте? — той ѝ помогна да се изправи.

— Да — рече тя, кашляйки и размахвайки ръка пред лицето си. — Предполагам дървото е прогнило през годините.

— Това е тя — рече той.

— Какво? — тя отърсваше прахта от робата.

— Това е стаята на Джериш, Джериш Грелад, тешлорският рицар, който се скрил заедно с наследника.

— Откъде знаеш?

— Щитът — рече той и посочи към триъгълния щит на стената. Той носеше емблема с лаври, обгърнали звезда над полумесец. Ейдриън изтегли дългия меч от гърба си. Задържа го така, че тя да види същата емблема в средата на дръжката. Сетне той прекоси стаята. Тогава принцесата забеляза, че бронята нямаше меч, а само ножница от злато и сребро. Ейдриън плъзна върха в цепнатината и позволи на оръжието да се мушне.