Читать «Персепликуис» онлайн - страница 147

Отново полетяха стрели.

Ариста чу свистенето и Ейдриън я дръпна зад колоните, но Гаунт не разполагаше с подобна защита. Стрела се заби в левия му крак и той се строполи.

Обърна се по гръб и извика, когато първият гоблин го достигна.

— Дигън! — изпищя Ариста.

Проблесна бял кинжал, прерязал гърлото на гоблина. Принцесата зърна Ройс да извлича поваления Гаунт. Още трима гоблини се втурнаха напред. Двама паднаха почти моментално, тъй като Ейдриън се бе присъединил към партньора си, размахал два меча. Третият Гхазел се обърна да посрещне новата заплаха точно когато Ройс пристъпваше зад него и гоблинът падна.

— Изправи се, глупако! — изкрещя Ройс, грабвайки наметалото на Дигън, за да го вдигне на крака. — Сега тичай!

— Стрела в крака! — можа само да процеди Гаунт през стиснати зъби.

— Внимавайте! — викна Ариста. Още почти дузина гоблини атакуваха.

Мечовете на Ейдриън проблеснаха. Ройс изчезна, за да се появи отново сред враговете, бялото му острие проблясвайки като звезда в мрака.

— Обратно по дупките си, зверове! — изкрещя Олрик, изтичвайки напред с фенер в едната ръка и меч в другата. Моувин следваше своя крал, докато Олрик безстрашно се хвърли в боя, разсичайки най-близкия гоблин. Отсече му ръката и го повали. Сърцето на Ариста застина, защото брат ѝ не видя острието на друг враг, насочено към главата му. Моувин обаче го зърна. Светкавичен проблясък на меча му блокира атаката, разряза острието и продължи пътя си, убивайки гоблина.

Гаунт се беше изправил и куцукаше напред. Ариста повдигна робата си и затича по стълбите към него.

— Облегни се на мен! — изкрещя тя, заставайки откъм наранения му крак.

Дигън се отпусна върху нея. Площадът се изпълваше с още гоблини. Двадесет — може и тридесет да бяха — търчаха напред с писъци и джавкане, от тях се носеше жужене като рояк скакалци.

— Време е да вървим! — обяви Ейдриън. Достигайки до Олрик, той отскубна фенера от ръката на краля и го разби на камъните пред атакуващите гоблини. Избухнаха пламъци, станали причина за още хленчене и писъци.

— Държа го! — каза ѝ Ейдриън. — Бягайте!

Втурнаха се към вратите, които Майрън и Магнус държаха отворени. Щом всички влязоха, монахът и джуджето блъснаха портите. Ройс зарези.

— Дотътрете онази каменна пейка пред вратата! — изкрещя крадецът.

— Каква пейка? — попита Моувин. — Тъмно е като в рог!

Ариста едва си бе помислила бегло и робата ѝ засия с хладна синя светлина, която освети помещението. Плесенясало и застояло, то имаше голямо сходство с библиотеката, покрито с паяжини и прах. Подът на черни и бели квадрати бе разпукан и неравен. Полилей си бе намерил ново място в центъра на залата. По земята лежаха мангали, каменните декорации бяха пръснати на парчета. От двете страни все още висяха огромни гоблени — избледнели и изцапани, но непокътнати, подобно на дългите драперии, които също обгръщаха стените. От двете страни на входа се издигаха стълби, над които имаше два тесни прозореца, гледащи към площада. Тогава Ариста осъзна, че седалището на Тешлорската гилдия представлява малка крепост.