Читать «Тъмен пламък» онлайн - страница 42

Тя повдига рамене с такава увереност, толкова арогантно… очевидно е какво иска да внуши: че вече не е онова момиче.

— Не си прави труда да отричаш. Знам, че именно тези слабости имаше предвид. Очевидно е, че винаги си чувствала превъзходство над мен и Майлс. Като че ли ни оказваше благоволение да се движиш с нас, докато не изникне нещо по-добро.

— Това не е вярно… вие сте най-добрите ми приятели! Вие…

— О, моля те! — прекъсва ме тя с многозначителна физиономия и издава същия звук с език, който често съм чувала от Роман. — Спести ми любовните си словоизлияния. В момента, в който се появи италианският жребец — и кима към Деймън, — общо взето, спряхме да те виждаме, освен на обяд. Понякога дори и на обяд не се появяваше, понеже идеалната двойка бе прекалено заета с идеалния си животец и идеалната си любов, за да се занимава с подобни несъвършени тъпанари като нас. Ние бяхме просто загубеняците, които държеше като резерви — в случай че ти потрябваме някой ден. Сега обаче изглежда, че ти предстои едно дълго самотно лято — защото Майлс заминава за Флоренция, а пък аз се сприятелих с нови хора, които изобщо не се чувстват заплашени от новото ми „аз“.

— Хевън, това е лудост! Как изобщо може да ти хрумнат такива неща? — питам я и стреснато я оглеждам.

Макар да е все така дребна, макар изобщо да не е пораснала на височина, имам чувството, че миниатюрната й фигура е някак по-ясно изразена. В по-добра форма, с по-ярки цветове и по-подчертана мускулатура. Прилича на малка черна пантера в плътно прилепналите си черни кожени панталони, черното дантелено бюстие и черните ботуши с високи токчета. И макар да се е случвало да ми се ядоса и преди, този път е различно — тя е различна. Сега е опасна — и го знае. И й харесва.

— Как мога ли? — подигравателно повтаря думите ми с очи, които изведнъж са се превърнали в хвърлящи злобни искри цепки. — Защото е вярно, затова!

После хвърля кашона в ръцете на Деймън и без да чака да се увери, че той ще го хване, се запътва към вратата. Без да спира, поглежда през рамо и подхвърля:

— Задръжте си сокчето! Имам си собствен източник. И, повярвайте ми, той с удоволствие ще ме научи на всичко, което вие не желаете да ми покажете!