Читать «Тъмен пламък» онлайн - страница 41

Деймън пристъпва към нея. Очите му хвърлят гневни искри, а гласът му е нисък и заплашителен:

— Опасна игра играеш, Хевън. И макар да разбирам, че си възхитена от възможностите, които се разкриват пред теб, че си развълнувана от тази нова сила, която се вихри в тялото ти, да знаеш, че е много лесно да се самозабравиш. Разбирам те добре, защото някога бях като теб. Всъщност аз бях първият. Може да мислиш, че е било прекалено отдавна и съм забравил, но това не е вярно. Спомням си го, сякаш бе вчера. Помня и многобройните грешки, които направих, всички неща, които извърших и за които съжалявам. Те са резултат на стремежа ми към могъщество, на който позволих да надделее над разума и моралните ми стойности. Не бъди като мен, Хевън. Не прави тази грешка. И също… не си и помисляй да заплашваш мен или Евър — по какъвто и да било начин! Имаме много възможности, както и средства, и не се нуждаем от теб да ни…

— Достатъчно! — Тя тръсва глава, а очите й се впиват в нас. — Писна ми и от двама ви! Омръзна ми снизхождението ви. Не ви ли е хрумвало, че бих могла да ви науча на нещо… като например как да използвате цялата тази мощ?

Повдига многозначително вежди и се намръщва, след което сама си отговаря:

— Естествено, че не! Знаете само — Хевън, направи това, не прави онова… Разделяме ти еликсира на мънички дажби, защото не ти вярваме, Хевън! Наистина, хайде, де! Осъзнайте се! Щом вие отказвате да ми се доверите, как очаквате аз да ви вярвам?

— Не че не ти вярваме — бързам аз да отговоря. — Става въпрос за Роман. Знам, че не искаш да го приемеш, но той те използва. Ти си просто пионка в извратената игричка, която играе. Вижда всичките ти слабости и ги използва, все едно дърпа конците на кукла.

— И какви са тези слабости, интересно? — Тя барабани с пръсти по кашона и стисва устни в тънка, сурова линия.

Преди обаче ситуацията да се влоши още повече и спорът да прерасне в нещо, за което всички ще съжаляваме, Деймън вдига ръка и се намесва:

— Не се опитваме да се скараме с теб, Хевън. Целта ни е да те предпазим. Това е за твое добро.

— Защото се нуждая от защита? Защото съм твърде тъпа и не мога сама да разбера как стоят нещата?

Погледът й се стрелва помежду ни, а когато Деймън въздъхва раздразнено, очите й стават студени. После тя кимва, грабва кашончето и се изправя.

— Иска ми се да ви вярвам, само че просто не мога. Защото ти криеш нещо от мен, Евър, усещам го! И макар че нямам представа какво точно пазиш в тайна, съм сигурна в едно: ти ревнуваш. — Устните й се извиват в гримаса и тя добавя: — М-да, колкото и да не е за вярване, идеалната Евър Блум ревнува от мен — малката Хевън Търнър. Не е ли това един твърде интересен обрат?

Застивам на място. Не помръдвам и не продумвам.

— Преди ти беше главната тук: най-умната, най-хубавата, най-добрата във всичко — с най-готиния, умен и секси приятел. — Тя се усмихва на Деймън, а когато той не отвръща на усмивката й, свива рамене и избухва в смях. — А сега, когато съм безсмъртна, е само въпрос на време, докато те настигна, докато стана и аз идеална. А това е нещо, което ти не можеш да приемеш. Не можеш да понесеш дори мисълта, че ще се случи. И знаеш ли кое е най-смешното? Иронията се крие във факта, че можеш да виниш единствено себе си — защото ти ме превърна в това, което съм. И макар да твърдиш, че — поставена при същите обстоятелства — отново би взела това решение, все си мисля, че преди ме харесваше повече. Преди, когато бях жалко дребно човече, което вечно се опитваше да подражава на някой друг, за да спечели внимание — загубенячката, която ядеше твърде много кексчета и беше пристрастена към всякакви срещи на пристрастени анонимни.