Читать «Тъмен пламък» онлайн - страница 36
Алисън Ноел
— Тук могат да се организират най-невероятните партита — и то направо в антрето! — разсмива се тя щастливо. — И това ли върви с безсмъртието? Да живееш в подобно фантастично място? Ако е така, запишете ме веднага!
— Ами, Деймън от доста време се занимава с… — казвам и млъквам, защото не съм сигурна как мога да обясня присъствието му в това луксозно имение, струващо милиони долари.
А и не смогнах да й разкажа нито за древното изкуство на мигновената материализация, нито пък за това как се печелят пари от конни надбягвания… а и не съм сигурна, че ще успея да го направя.
— Е, добре, де — от колко време и Роман е в играта? Щото неговият дом е приятен, наистина — ама изобщо не може да се мери с това!
С Деймън се споглеждаме. Неприятно е, че не сме в състояние да разговаряме чрез телепатия, както обикновено — нали вече знаем, че ни чува. Въпреки това явно успяваме да се разберем, защото вземаме едновременно и единодушно решение да игнорираме въпроса й. И двамата искаме да не разкриваме подробностите, при това възможно най-дълго. Да отложим неизбежния момент, в който тя ще научи цялата истина зад всичко това, включително за случилото се с
Вървим след нея през кухнята и стигаме до всекидневната. Там откриваме близначките, разположени в двата края на дивана. Всяка държи собственото си копие на една и съща книга. Райни похапва шоколад, а Роми току заравя шепа в дълбока купа миришещи на масло пуканки.
— Хей, и вие ли сте безсмъртни? — възкликва Хевън, при което и двете я поглеждат: на лицето на Райни е изписана обичайната й гримаса, докато Роми само поклаща глава и се връща към книгата си.
— Не, те са… ъ-ъ-ъ…
Поглеждам Деймън е безмълвна молба за помощ. Не знам как да й обясня, че технически не са безсмъртни, но са прекарали последните триста години в измерение, алтернативно на нашето. А сега явно по моя вина не могат да се върнат.
— Те са част от семейството — кима Деймън и ме стрелва с поглед, който ми нарежда да вляза в тона му и да се придържам към тази версия.
Хевън е застанала в центъра на стаята с високо вдигнати вежди и сбърчен нос: за всички е очевидно, че не приема за истина нито дума.
— Какво? Да не искаш да ми кажеш, че си поддържал връзка със семейството си в продължение на… — Тя присвива очи и го измерва с поглед, като явно се опитва да определи възрастта му. Накрая повдига рамене в израз на поражението си и заявява: — Това се нарежда сред първите места на класацията ми за интересни семейни събирания… меко казано.
Хвърлям нервен поглед към Деймън. Той като че ли не смята да продължава темата. Аз обаче не искам да оставям нещата така, затова се намесвам:
