Читать «Кървави книги том 4» онлайн - страница 99

Той живееше нов живот и мисълта за това, макар и плашеща, го екзалтира. Беше ужасно замаян и възбуден, затова изобщо не му хрумна, че новият живот обикновено води и до нови начини на смърт.

Началниците на Карнеги го бяха предупредили, че искат резултати. Сега инспекторът изливаше върху подчинените си същата словесна буря, която бе получил. Така стояха нещата с унижението: висшестоящият излива гнева си върху нисшестоящия, а той – върху следващия в йерархията. Карнеги понякога се чудеше на кого си го изкарва последният човек във веригата – на кучето си навярно.

– Този изверг продължава да е на свобода, господа, въпреки че снимката му е в повечето сутрешни вестници, а методът му на действие – меко казано, арогантен. Ние ще го заловим, разбира се, но искам да го пипнем сега, преди да е стоварил на плещите ни ново убийство...

Телефонът иззвъня. Вдигна го заместникът на Бойл, Миджън, а инспекторът довърши гневната си тирада.

– Искам го до двайсет и четири часа, господа. Това е срокът, който ми отпуснаха, и времето, с което разполагате. Двайсет и четири часа.

– Сър? – прекъсна го Миджън. – Обажда се Йохансон. Иска да говори с вас, било спешно.

– Добре. – Инспекторът взе слушалката. – Карнеги е, слушам.

Гласът в другия край на линията беше толкова тих, че едва се чуваше.

– Карнеги, преровихме лабораторията и разбрахме всичко, което може да се разбере за опитите на Данс и Уелс.

– И?

– Изследвахме и следите от химикала, който са инжектирали на обекта с онази спринцовка. Мисля, че открихме Момчето.

– Какво момче? – попита инспекторът. Недомлъвките на Йохансон започваха да го дразнят.

– Сляпото момче, Карнеги.

– И?

Мъжът замълча и на Карнеги му се стори, че се усмихва в слушалката, преди да отговори.

– Мисля, че е по-добре да го видиш с очите си. Да речем към обяд?

* * *

Йохансон би могъл да бъде един от най-прочутите отровители в историята. Имаше всички необходими качества. Подреден ум (опитът на Карнеги показваше, че отровителите са изключително подредени хора), слонско търпение (някои отрови действат бавно) и – най-важното – енциклопедични познания по токсикология. Инспекторът беше наблюдавал работата му по два предходни случая и беше видял колко е изкусен – спектакъл, от който да ти се смрази кръвта.

Йохансон беше настоял да проведе изследването си в лабораторията на доктор Данс, защото полицейските не били така добре оборудвани. И с помощта на двамата си асистенти беше превърнал хаоса, оставен от експериментаторите, в образец на ред. Само маймуните продължаваха да създават безпорядък. Усмиряването им не беше по силите дори на токсиколога.

– Не беше трудно да открием какъв химикал са използвали върху твоя човек – каза той, – просто сравнихме остатъците в спринцовката с материалите в стаята. Изглежда, са работили по създаването на това вещество или негови разновидности от доста време. Тукашните хора, разбира се, твърдят, че не знаят нищо по въпроса. И съм склонен да им вярвам. Мисля, че нашите доктори са извършвали частен експеримент.