Читать «Кървави книги том 4» онлайн - страница 97

– Убий го! – промълви той, когато безумецът се усмихна – усмихна му се! – въпреки болезнените удари. – Строши му всички кости!

Но полицаят, който и без това едва се държеше на крака, не успя да изпълни заповедта. Прекъсна го един глас от дъното на коридора. На вратата, през която беше влязъл Бойл, стоеше жена. И тя беше станала жертва на изнасилвача – личеше си по раздърпания й вид, – но явно пристигането на Дули в къщата й беше дало възможност да избяга, преди да пострада по-сериозно.

– Арестувайте го! – извика жената, като посочи похотливеца. – Опита се да ме изнасили!

Дули пристъпи към мъжа, но Джером нямаше намерение да става затворник. Той го удари в лицето и го запрати към входната врата. Полицаят се подхлъзна на кафявата изтривалка и залитна. Когато възстанови равновесието си, видя, че маниакът е побягнал. Помъчи се да го настигне, но скъсаният панталон го спъна и чевръстият Джером изтича нагоре по стълбището.

– Извикай подкрепление – каза му Бойл. – Бързо.

Полицаят кимна и отвори входната врата.

– Има ли друго стълбище към горния етаж? – попита заместник-инспекторът госпожа Мориси. Тя поклати глава. – Значи копелето е в капан. Размърдай се, Дули! – Дули закуцука по алеята. – А вие си намерете някакво оръжие. Нещо солидно.

Жената кимна и изчезна обратно в апартамента. Бойл остана превит до отворената врата. Подухна ветрец и охлади изпотеното му лице. Дули викаше подкрепление по радиостанцията в колата. Скоро щяха да пристигнат още полицаи и да отведат мъжа. Нямаше да има възможност да си отмъсти. Правосъдната система щеше да се задейства, а той просто щеше да гледа отстрани. Ако искаше да спаси остатъка от достойнството си, трябваше да го направи сега. Ако не стореше нищо, ако останеше да се свива тук с пламтящи вътрешности, никога нямаше да се отърси от ужаса, че е бил предаден от собственото си тяло. Трябваше да действа сега; трябваше да заличи с юмруци усмивката от лицето на изнасилвача, иначе щеше да се отвращава от себе си, докато споменът не избледнее.

Нямаше избор. Без да му мисли повече, той се изправи и тръгна по стълбите. Беше стигнал до междинната площадка, когато осъзна, че не носи оръжие. Въпреки това не се върна – знаеше, че ако слезе отново долу, ще изгуби моментната си решимост. Затова продължи. Беше готов да загине, ако е необходимо.

На горния етаж имаше само една отворена врата. През нея се чуваше звукът на радио. Дули влезе в антрето, за да съобщи, че е извикал подкрепление, и млъкна изненадано насред думата, когато осъзна, че шефът му го няма. Бойл го игнорира и пристъпи в апартамента.

Нямаше никой. Отне му няколко секунди да провери кухнята, малката баня и всекидневната. Бяха празни. Той се върна в банята и надникна през отворения прозорец. Разстоянието до градината под него не беше чак толкова голямо, а и тревата изглеждаше смачкана. Престъпникът беше избягал.