Читать «Кървави книги том 4» онлайн - страница 94

* * *

По-голямата част от сутринта на Карнеги премина в съставяне на списък с хората, които работеха като експериментални обекти за лабораториите „Хюм“. Инспекторът беше срещнал известно нежелание от страна на собствениците да му предоставят архивите си въпреки ужасното престъпление, извършено в собствеността им. Накрая, малко след 12 часа на обяд, те му представиха набързо изготвен доклад с биографии на обектите – точно 54 на брой – и техните адреси. Нито един от тях, твърдяха собствениците, не отговарял на описанието, дадено им от полицията. Очевидно Данс и Уелс били използвали лабораторията си, за да работят по частни проекти. Собствениците не насърчавали подобни проучвания, но двамата доктори били в управителния съвет, така че се ползвали с известна свобода в това отношение. Това обяснявало и защо търсеният мъж не фигурира в регистрите им. Карнеги не се обезсърчи от доклада, просто нареди да снемат снимки на мъжа от видеозаписите и ги връчи на подчинените си заедно с придобитите имена и адреси. Останалото беше въпрос на оперативна работа и търпение.

* * *

Лио Бойл прокара пръст по списъка с имена, който беше получил.

– Още четиринайсет – каза той. Шофьорът изсумтя и Бойл го погледна. – Ти беше партньорът на Макбрайд, нали?

– Аха – отговори Дули. – Само че Върждил го отстраниха.

– Защо?

Той се намръщи.

– Защото си изпусна нервите. Така и не се научи как се прави арест.

Колата спря.

– Това ли е мястото? – попита Бойл.

– Казахте номер 80. Това е 80. Пише го на вратата. Осем, нула.

– Видях.

Бойл слезе от патрулката и тръгна по алеята. Къщата беше голяма и разделена на апартаменти. Звънците бяха няколко. Той натисна онзи, на който пишеше Дж. Тредголд – името от списъка, – и зачака. От петте къщи, които бяха посетили до момента, две се оказаха необитаеми, а собствениците на останалите три не приличаха изобщо на злосторника.

Изчака няколко секунди и натисна пак звънеца, този път продължително.

– Сигурно няма никой – предположи Дули, който беше останал на улицата.

– Така изглежда – съгласи си Бойл, но зад матираното стъкло на вратата се мярна неясна фигура. – Чакай.

– Какво има?

– Има някой, но не отваря.

Той натисна отново звънеца, после и другите. Дули се приближи към него, като размаха ръка, за да прогони една досадна оса.

– Сигурен ли сте?

– Видях някого.

– Натиснете другите звънци – предложи Дули.

– Вече го направих. Който и да е там, не иска да отвори. – Той потропа по стъклото. – Отворете! Полиция!