Читать «Кървави книги том 4» онлайн - страница 92

Но жената не го послуша. Влезе в тестовата камера и се появи отново на екрана. Русокосият се запъти към нея, като късаше жици. Тя извика нещо, може би името му, но врявата на макаците го заглуши.

– По дяволите! – изруга Карнеги, когато размаханите ръце на обекта събориха виедокамерата, която го снимаше в профил, а после и другата.

Два от екраните угаснаха. Остана да работи само третата камера, която се намираше в безопасност зад стъклото, но невъзмутимото й око показваше омазания със слюнка прозорец и оставаше сляпо за извършваните непосредствено извън полезрението му жестокости.

– Какво му инжектираха, за бога? – попита инспекторът, когато писъците на жената се извисиха над маймунските крясъци.

* * *

Джером се събуди в ранния следобед; беше гладен и всичко го болеше. Когато отметна завивката и видя тялото си, се ужаси. Торсът му беше покрит с драскотини, а слабините му бяха червени като сурово месо. Треперейки от болка, той се надигна и седна на ръба на леглото, после се опита да си припомни снощните събития. Спомняше си, че отиде в лабораторията, но след това нещата му се губеха. От няколко месеца работеше като опитно свинче и жертваше кръвта, удобството и търпението си, за да допълва оскъдните си доходи на преводач. Беше се уредил на тази работа с помощта на Фигли – негов приятел, който участваше като платен доброволец в официалните проучвания на „Хюм“ – и след едноседмични психологически тестове доктор Уелс и доктор Данс го бяха поканили да работи извънредно за тях. Бяха му намекнали, че става дума за таен проект (макар че така и не обясниха каква е целта му), който изисква пълна всеотдайност и дискретност. Джером се нуждаеше от парите, а възнаграждението, което му предложиха, беше по-високо от това, което даваха лабораториите, затова се съгласи въпреки неудобното работно време. Трябваше да ходи в учреждението късно вечер и често оставаше там до ранни зори, като бе принуден да търпи безкрайните въпроси на Уелс за личния си живот и втренчения поглед на Данс.

При мисълта за студения й поглед той потрепери. Дали защото някога си бе внушавал, че го гледа с повече симпатия, отколкото се предполага да изпитва един лекар? Каква жалка самозаблуда. Той не беше мъж, по когото жените въздишат – доказваха го всекидневните му разходки по улицата. Не можеше да си спомни дори един случай, в който жена да е погледнала повторно към него или да е отговорила на усмивката му с усмивка. И защо трябваше да го притеснява това? Беше свикнал да не бъде обичан. Природата се беше погрижила да не бъде нещастен. За да компенсира лишеното му от очарование лице, го беше направила почти асексуален. Често минаваха цели седмици, без да се сети с тъга за принудителното си въздържание.

Понякога се заслушваше в шума на тръбите и се питаше как ли изглежда в банята госпожа Мориси, неговата хазяйка; случваше се да си представи твърдостта на покритите й с пяна гърди или тъмната цепка между полукълбата на задника й, когато се навежда да си сложи талк между пръстите на краката. Слава богу, подобни мисли рядко го изтезаваха. А когато положението ставаше нетърпимо, вземаше спечелените от лабораторията пари и отиваше на Грийк Стрийт, за да прекара един час в платената компания на жена на име Анджела (така и не научи фамилията й).