Читать «Кървави книги том 4» онлайн - страница 91

– И не ти е горещо? Не се потиш?

– Не особено – каза опитното свинче и в гласа му се прокраднаха извинителни нотки. – Чувствам се нормално.

„Да бе“, помисли си инспекторът, после се обърна към Бойл:

– Докрай ли си гледал записите?

– Не, сър, реших, че ще искате да ги видите пръв. Само до инжекцията стигнах.

– Някакви новини от болницата за доктор Уелс?

– При последното обаждане още не беше дошъл в съзнание.

Карнеги изсумтя и се завъртя пак към екраните. След слагането на инжекцията записите отново бяха станали еднообразни: трите камери продължаваха да фиксират късогледия обект с беизразните си очи, като монотонността на картината се нарушаваше от периодичните въпроси на Уелс за състоянието му. Не се случваше нищо различно. След три или четири минути в същия дух дори примигването на русия мъж започна да изглежда драматично.

– Не са се напъвали особено със сюжета – отбеляза техническият експерт.

Карнеги се засмя, а Бойл се размърда смутено. Изминаха още две или три еднообразни минути.

– Не виждам нищо интересно – каза инспекторът. – Я пусни пак на бързи обороти.

Експертът посегна към техниката, но Бойл каза: „Чакай!“. Карнеги погледна раздразнено заместника си, после побърза да се обърне към екраните. Нещо се случваше. Равнодушното лице на обекта се променяше. Беше започнал да се усмихва на себе си и да се отпуска върху стола, сякаш потапяше длъгнестото си тяло във вана с топла вода. Очите му, които до този момент бяха гледали с любезна незаинтересованост, постепенно се затвориха, а след това се отвориха рязко. Сега в погледа му имаше нова емоция – някакъв глад, който беше толкова осезаем, че се усети дори в притихналия офис на инспектор.

Карнеги остави чашата си и се приближи до мониторите. Русокосият също стана от стола си и тръгна към прозореца, при което излезе от обсега на две от камерите. Но третата продължи да го снима и когато притисна лице към стъклото, погледите на двамата мъже се срещнаха, макар и разделени от времето и пространството.

Изражението на обекта вече беше безумно, гладът вземаше превес над здравия му разум. Той целуна прозореца, после започна да го ближе, като гледаше лакомо.

– Какво става, за бога? – поиска да знае Карнеги.

От записа се разнесоха възбудени гласове. Доктор Уелс приканваше мъжа да анализира чувствата си, а Данс цитираше стойностите, които показваха различните инструменти за наблюдение. Беше трудно да се разбере кой какво казва, защото към врявата се присъединиха крясъците на маймуните, но беше очевидно, че състоянието на обекта ескалира. Лицето му се зачерви, кожата му стана лъскава от пот. Приличаше на изпаднал в предсмъртен екстаз мъченик върху клада. Той спря да пуска езици на стъклото, изтръгна електродите от главата си и сензорите, които покриваха ръцете и гърдите му. Данс му извика да спре и този път в гласа й имаше нескрита тревога. После се изгуби от окото на камерата и Карнеги предположи, че е тръгнала към вратата.

– По-добре недей – каза й инспекторът, сякаш драмата се разиграваше по негово желание и би могъл да предотврати трагедията.