Читать «Сразени ангели» онлайн - страница 149

— Вижте — рече Хансен раздразнено, когато включваха компютъра за трети път. — Маякът се ориентира по обекти, затъмняващи звездния блясък. Няма никакъв проблем да открие този ваш космически кораб, освен ако от време на време не се прави на невидим.

— Не е невъзможно — не се предаваше Хенд. — Провери отново аварийната система на обемния детектор. Искам да съм сигурен, че ще се включи в момента на разполагането.

Хансен въздъхна. От другата страна на двуметровия маяк Крюкшенк се хилеше.

По-късно им помогнах да изнесат от хангара на „Наджини“ стартовата платформа и да я поставят върху жълтеникавия верижен влекач. Хансен приключи с проверката на системите, затвори капака на командното табло и тупна с ръка металното тяло на маяка.

— Готов за Големия скок — докладва той. С помощта на Жиан тримата качихме маяка върху платформата и я подкарахме към тунела. Само след няколко метра носът й се наклони напред, маякът се претърколи през перилата и се заби с острия си връх в пясъка. Погледнах към Хансен. Той се смееше.

— О, за Бога! — възкликна Крюкшенк, когато видя накъде гледаме. Тя заобиколи платформата. — Не стойте там, хилещи се кретени. Помогнете ми, да…

Тя се разпадна.

Бях най-близо и вече се обръщах на призива й за помощ. По-късно, когато си припомних отново събитията, видях как ударът я разкъсва от таза нагоре и разхвърля останките й високо в небето, сред фонтани от кръв. Впечатляваща и зловеща гледка, като невероятно труден трик на циркаджия, объркал се в последния момент. Видях едната й ръка и част от рамото да прелита над мен. Крак, с окървавени повлека откъм разкъсаната част, се влачеше по пясъка, оставяйки алени дири. Главата й се премяташе в небето, с развети коси и около всичко това, като ръмеж, се сипеха ситни капки кръв.

Чух вика си, но някак отдалеч. Зад мен Хансен се втурна към захвърления си фотонер.

И тогава съгледах…

Викове от „Наджини“.

… това…

Някой откри безпорядъчна стрелба с бластер.

… което го бе направило.

Пясъкът около стартовата платформа кипеше от движение. Дебелият, бодлив кабел, разкъсал тялото на Крюкшенк, бе само един от половин дузина такива — бледосиви, излъчващи вътрешна светлина. Издаваха някакъв монотонен звук, който дразнеше неприятно слуха.

Пипалата сграбчиха платформата и я разкъсаха. Стържене на метал. Един от болтовете изхвърча настрани и разцепи въздуха със скоростта на куршум.

Пукот от бластерна стрелба, този път едновременно от няколко оръжия. Лъчите преминаваха през пипалата, без да им сторят нищо. Покрай мен притича Хансен, опрял приклада на фотонера в рамото си, бълващ огнени струи. Нещо се размести в главата ми.

— Назад! — изкрещях му. — Бягай назад веднага!

Калашниците сами се озоваха в ръцете ми.

Твърде късно.

Хансен бе разширил обхвата на лъча, за да побере повече от целите, но за да съхрани мощността, налагаше се да скъси дистанцията. Общовойсковият фотонер прототип 11, по прякор „Снайпи“ е в състояние да прореже танталова стомана, както нож — плът. От близка дистанция превръща всичко в пара.