Читать «Сразени ангели» онлайн - страница 148
Ричард Морган
— Не, но чувствам очакването в мен. Вместо да стоиш тук и да се блещиш в божествената машина, най-добре ела с мен да свършим нещо полезно.
— Май си прав.
Хенд явно предпочиташе да остане и да се радва на новата си играчка и ние го зарязахме там и се отправихме през тунела. Страховете на Сучиади изглежда се бяха предали и на мен, защото през цялото време усещах, че тилът ми е настръхнал. Все едно, че се движех в обсега на заредени оръжия. Колкото и да са обезопасени и снабдени с какви ли не предпазители, винаги имаш едно наум, защото
— Доволен ли си сега? — попитах, когато се озовахме на дневна светлина.
— Ще бъда доволен, когато изпратим маяка и напуснем завинаги това проклето място.
— Не те разбирам, Сучиади — поклатих глава. — Приземяване е построен на един хвърлей място от шест големи разкопки. Цялата планета буквално гъмжи от марсиански руини.
— Аз съм от Латимер. Но отивам там, където ме пратят.
— Добре де, Латимер. Там също руините не са дефицит. Помисли си само, всяка една от тези планети някога им е принадлежала. Нали благодарение на техните карти ги открихме.
— Точно така. — Сучиади спря и се извърна. За първи път виждах такава богата палитра от чувства на лицето му. —
Отстъпих назад, изненадан от промяната в поведението му.
— Защо не ми кажеш?
— Означава, Ковач, че мястото ни не е тук. — Говореше с тих, напрегнат глас, какъвто не бях чувал от него досега. — Нямаме работа тук, ето какво означава. Ние не сме
— Не мисля, че…
Той не ми обърна внимание.
— Погледни само колко време й беше необходимо на археоложката да отвори вратата. Колко ни е трудно да разчитаме писмеността им. „Почти сигурни сме, че марсианците са виждали в по-широк диапазон на синия цвят от нас“ — изимитира той Вардани. — Тя си няма представа, както и всеки друг. Ние
Въздъхнах.
— Така е. Сучиади… — вдигнах очи към небето. — Знаеш ли какво? Започни да спестяваш за хипертунелен транспорт до Земята. Може сега да е помийна яма, но все пак сме произлезли от там. Мястото ни е там, както повтаряш.
Той се засмя и лицето му за миг се промени.
— Твърде късно е за това — рече. — Прекадено е късно вече.
Когато стигнахме „Наджини“, Хансен и Крюкшенк вече бяха изнесли опознавателния маяк на „Мандрейк“.
28.
Крюкшенк и Хансен изгубиха близо половин час да приготвят маяка за работа, най-вече защото Хенд настояваше за три пълни проверки на системата, преди да се увери, че приборът е готов за работа.