Читать «Сразени ангели» онлайн - страница 146

— Какво е това? — попита зад гърба ми Крюкшенк.

— Време до отварянето. Обратно преброяване — рече Шнайдер, сякаш го знаеше със сигурност. Разбира се, той го бе виждал и преди. — Браво, Таня.

Вардани се подпря, усмихнала, на пулта.

— Почти сигурни сме, че марсианците са виждали в по-широк диапазон на синия цвят от нас. Много от визуалните им сигнали например са в ултравиолетовата част на спектъра. — Тя се покашля. — За разлика от нас те щяха да виждат тези светлини без спомагателни средства. Според мен, това, което казват в момента, е „стойте настрана“.

Не можех да откъсна поглед. Всяка една от светлините се раждаше на върха и се спускаше постепенно, право надолу, като на моменти изчезваше навътре, следвайки контурите на машината. Трудно ми беше да определя, но имах усещането, че пътуват по-дълго, отколкото би трябвало, движейки се в пространство с различна, изкривена геометрия.

— Честотата на светлините се ускорява с наближаване момента на събитието — продължи с обясненията Вардани. — Не ме питайте обаче защо.

Сучиади се обърна към нас. Лицето му, озарено от трепкащите отблясъци, изглеждаше мрачно и навъсено.

— Колко време остава? — попита той.

Вардани вдигна ръка и посочи един от индикаторите на пулта.

— Шест часа, стандартно време. Приблизително.

— Свети Самеди, каква красота! — възкликна Крюкшенк. Стоеше до мен и не сваляше поглед от светлинната феерия насред пещерата. На лицето й бе изписана детинска почуда.

— Капитане, най-добре веднага да пренесем маяка тук — предложи Хенд. — И стартовата платформа. Ще ни е нужна, за да го изстреляме от място.

Сучиади обърна гръб на вратата.

— Крюкшенк. Крюкшенк!

— Да? — тя премигна и насочи поглед към него.

— Иди на „Наджини“ и помогни на Хансен да приготви маяка за изстрелване. И кажи на Вонсава да е на линия. Нека се опита да прати сигнал до Клина. Да ги предупреди, че тази вечер ще се връщаме обратно. — Той ме потърси с поглед. — Не ми се ще да попаднем под „приятелски“ огън.

Обърнах се към Хенд, очаквайки да видя реакцията му. Не се наложи да чакам дълго.

— Никакви предавания на този етап, капитане — отряза Хенд с непоколебим глас. — Нека информацията остане между нас, докато се приберем в базата. Що се отнася до Вонсава, да изчисли само параболата.

Сучиади не беше глупав. Той долови стоманените нотки в гласа на Хенд и ме погледна въпросително. Свих рамене и се приготвих да подкрепя Хенд. За какво са Емисарите, в края на краищата?

— Нещата стоят така, Сучиади. Ако те разберат, че си на борда, ще ни свалят въпреки всичко, само и само да те докопат.

— Клинът на Карера — заяви Хенд — няма да направи подобно нещо, докато си в договорни отношения с Картела.

— Не искаше ли да кажеш правителството? — подхвърли подигравателно Шнайдер. — Хенд, мислех, че тази война е чисто вътрешна работа.

Хенд го погледна с досада.

— Вонсава — Сучиади бе включил микрофона си. — Чуваш ли ме?

— На позиция.

— А останалите?