Читать «Сразени ангели» онлайн - страница 140

— Горкият Ян.

— А? — тя се извърна и ме погледна в лицето.

— Това страшно ще го ядоса. Хвърлил ти е око още в Приземяване.

— Нищо чудно, с крака като тези всеки нормален мъж ще се влачи след мен. Но това не значи нищо.

— Добре. Щом настояваш.

— Хубаво. Да продължаваме. — Тя се плъзна надолу и опря гърдите си в набъбналия ми член. — Пък и той сигурно вече се е прехвърлил на археоложката.

— Какво? — Опитах се да седна. Крюкшенк ме бутна назад, съсредоточена да търка члена ми със зърната на гърдите си.

— Ще стоиш там, докато приключа с теб. Не смятах да ти го казвам, но после реших, че и сам ще го разбереш. На няколко пъти ги виждах да се усамотяват. След това Шнайдер неизменно се появяваше с широка усмивка, та предположих… нали се сещаш? — Тя повдигна рамене и отново се върна към това, което правеше. — Е, той не изглежда никак зле за бяло момче. А Вардани… горката… приема, каквото й… се предложи. Харесва ли ти това, Ковач?

Изстенах.

— Така си и мислех. Ах вие, мъже. Толкова сте праволинейни в секса. Научи ли ви човек веднъж номерата… и ставате лесни.

— Ела ми тук, Крюкшенк.

— О, не. Няма начин. Искам да ти видя физиономията, когато повече не можеш да се сдържаш, а аз не ти позволявам да го направиш.

Не ми беше никак лесно да се боря с мяркащите се образи на Семетайр, Шнайдер и Вардани в неговите прегръдки, но с повечко упоритост и ентусиазъм Крюкшенк скоро отведе мислите ми на друго, по-приятно място. На три пъти ме накара да стигам до ръба и всеки път ме връщаше, накрая ръката й започна да се мести в бясно темпо по члена ми. Чувах възбудените й стенания, изтръгнати направо от гърлото. Аз също изстенах, а от слабините ми бликна фонтан, който опръска и двама ни. Чувствах се, сякаш се е изключила някаква част от мозъка ми. Бях забравил напълно за Вардани, Шнайдер и Семетайр. Отпуснах се на влажното легло и каютата се завъртя пред очите ми.

Не след дълго Крюкшенк се раздвижи, премести се нагоре и ме яхна през гърдите.

— А сега, Емисарче — рече, докато обхващаше главата ми с ръце. — Искам да си платиш за удоволствието.

Пръстите й повдигнаха тила ми и тя се разтвори пред мен, полюшвайки се леко, като майка, който приспива детето си. Вагината й беше топла и влажна, соковете, които изтичаха от нея, имаха солено-горчив вкус. Усещах причудливата миризма на изгоряло дърво, чувах приглушените й стенания. Мускулите на бедрата й се стягаха все повече с приближаването на кулминацията и накрая тя се надигна и започна да се търка все по-силно в лицето ми. Дишането й стана пресекливо, накрая премина в дрезгаво стенание.

„Няма да се отървеш толкова лесно от мен, Клинов вълк…“

Крюкшенк се надигна още малко, застина за миг, погълната от безмерното удоволствие на оргазма, сетне се отпусна върху гърдите ми.

„Няма да ти е лесно…“

— А сега — рече тя след малко. — Да видим какво… Ох.