Читать «Сразени ангели» онлайн - страница 136

— На мен също.

— Това означава, че е непредсказуем.

— Ей, Емисарчето! — викът дойде откъм носа и чак сега чух тихото бръмчене на двигател. — На борда ли си?

— Крюкшенк? — надигнах се. — Ти ли си?

Смях.

Изправих се и се приближих до парапета. Когато погледнах надолу, открих, че Шнайдер, Хансен и Крюкшенк, натоварени на един гравибайк, се поклащат над водата до траулера. Стискаха бутилки и други купонджийски принадлежности и от начина, по който се люлееше гравибайкът, заключих, че са започнали от доста време.

— Я най-добре се качете горе, преди да се издавите — викнах им.

Новото попълнение пристигна с музика. Тръшнаха уредбата на палубата и нощта се изпълни със салса от Лимоновите планини. Шнайдер и Хансен сглобиха наргиле и му подпалиха нагревателчето. Димът се вдигна нагоре между забулените в мъгла мачти. Крюкшенк раздаваше пури от Индигоград.

— Тези са забранени — отбеляза Дьопре, докато въртеше една между пръстите си.

— Военни трофеи — отвърна Крюкшенк, захапа своята пура и се просна по гръб на палубата. Изви се на една страна и я запали от нагревателя на наргилето. Имаше гъвкаво тяло. Погледна ме и ми се усмихна. Престорих се, че не съм се облещил в изящните форми на маорския й „ръкав“.

— Брей! — подметна тя и се претърколи към мен. — Сега пък се правим на недостъпни.

Извадих една „Седморка“ от джоба си и я запалих.

— Пиехме си кротичко, преди да се появите вие.

Въгленчето на пурата й се разгоря.

— Да бе. Две стари кучета, които се хвалят с подвизите си. Убийствата ли си мерехте?

— Крюкшенк, откъде отмъкна тия пури?

— От военния склад на „Мандрейк“, точно преди да излетим. Не съм откраднала нищо, всичко беше уговорено. Обещах му да се срещнем в оръжейната, когато се върна. Кажи сега — убийствата ли си брояхте?

Погледнах към Дьопре Той се хилеше.

— Не.

— Хуууубаво. — Тя изпусна облаче бял дим. — Наслушах се на подобни глупости, когато бях с парашутистите. Тъпи, безмозъчни копелдаци. За Бога, какво толкова важно има в това да убиваш хора? Всеки от нас го може. Въпрос на умение и желание.

— И на техника, разбира се.

— Подиграваш ли ми се, Ковач?

Поклатих глава и надигнах чашата. Имаше нещо тъжно в разговора с Крюкшенк. Напомняше ми за моята младост.

— Ти си от Лимон, нали? — попита Дьопре.

— Планинско чадо, родено и отгледано. Защо?

— Сигурно си си имала работа с кейрфорци?

Крюкшенк изруга.

— Тези негодници! Да, често се навъртаха около нас. Особено през зимата на 28-а. Качваха се на групи с кабинковите лифтове, вършеха гнусните си дела, а когато им се опъвахме, горяха цели села.

Дьопре ме погледна многозначително. Кимнах.

— Хенд е бивш кейрфорец.

— Не му личи. — Тя отново дръпна от пурата. — А и от къде на къде? Те всичките изглеждат като нормални хора, докато не дойде време за молитва. Знаете ли, въпреки всички гадости, които струпват на Кемп… — тя се поколеба и се огледа подозрително. На Санкция IV човек винаги се оглежда за политкомисар, преди да каже нещо важно. — Той поне вярва в това, което върши. Четох, че ги прогонил от Индигоград, преди да започне блокадата.