Читать «Кралят-маг» онлайн - страница 202

Подаде ми две много изтъркани ръкавици. За малко щях да ги изтърва, поради неочакваната им тежест.

— До пръстите и дланта е пришит пясък — обясни той. — Ако зашлевиш някого с тях, направо ще го размажеш.

Взе някаква убийствена двуостра кама, чиято кания увисна на гърба му зад тила, и тръгнахме да търсим Илиас Мейлбранч.

Този път се бях подготвил за това, че чародеят Тенедос иска да дойде с нас. Кутулу изглеждаше ужасен. Все още не беше запознат с удивителния навик на ясновидеца да води.

— Няма да дойдете — заявих твърдо. — Може да се оправим и без вас, след като смятаме само да поогледаме. Повечето граждани вече ви познават по лице. А Мейлбранч много ще се зарадва да ви срещне в някоя тъмна уличка. Не мислите ли, че Чардън Шир ще го възнагради щедро, ако опъне кожата ви пред огнището му, сър?

— Описа удивително живописна картина, Дамастес — изръмжа Тенедос. — Е, добре. Разбрах. Но можеш ли да ми изтъкнеш поне едно основание да не се опитам да използвам магията си, за да проследя къде ходи калиецът и каква работа има там?

— Так — отвърнах съвсем кратко и раменете на Тенедос неволно се стегнаха, щом си спомни как демонът за малко щеше да се извиси от живачното езеро и да ни спипа и двамата.

— Добре — въздъхна Тенедос. — Както каза веднъж капитан Мелет, „ще остана да поддържам домашното огнище“. Но виж, заклинанието, което да ви опази. Хмм. Това ще ви го дам. Както и нещо за спешен случай.

Напръска ни с някакъв прашец, каза няколко неясни думи и ръцете му направиха странни жестове във въздуха.

— Няма да е добре да воните на магия. Това е едно простичко заклинание, което ще накара вещерския пост да ви пропусне, без да разбере защо. А сега — другата хитрина.

Отиде при един от сандъците си, порови в него и извади красиво резбована кутия, направена сякаш от дърво с различни цветове. Вътре видях съвършено изваяни фигурки на животни — животни, за които не бях и сънувал, че съществуват.

— Дръж — каза той и ми подаде една. Приличаше на костенурка с остри шипове по люспите на черупката и стоеше на четири къси ноктести крачета. Опашката й беше люспест боздуган, а главата — озъбена злобно.

— Какво е това? Модел на някакъв демон ли? — попита Кутулу.

— Никакъв модел не е. Това си е самото същество. Може и демон да е, не знам. Успях да го извлека от друг свят, свих го и го оставих така, в замразено състояние. Мисля, че съм единственият магьосник, измислил заклинания, които могат да правят това. Наричам го, както и другите, които направих, „анимункули“. Досега не им бях намерил приложение, макар че сигурно е възможно да се свие едно куче-пазач, да се носи като талисман на женска гривна и жената да е в пълна безопасност при нападение. Както и това малко същество. В нормално състояние е около десет стъпки дълго, с опашката, а нравът му е като на побесняла стръвница.

— Ако се наложи да го, ъъъ, активираме, сигурни ли сме, че е безопасно? — попита Кутулу.

— Не сте. Няма как. Бягате, все едно че са ви подгонили демони, което може да си е чистата истина. Ще се върне в своя свят след няколко мига — Тенедос се замисли и се усмихна малко смутено. — Я да взема аз да ви снабдя и с едно оръжие срещу вашето „оръжие“. Но първо остави съществото по-настрана, защото ще ви дам водно заклинание.