Читать «Кралят-маг» онлайн - страница 201

— С огромно удоволствие. Но няма ли да изпъквам?

— Не и след като приключа с теб — каза Кутулу; и така понаучих малко за маскировката.

Първо трябваше да намерим подходящите дрехи. Кутулу извика някакъв свой подчинен и се разпореди. След няколко минути човекът се върна с много зацапана униформа на един от по-низшите пехотинските дивизиони.

— Понеже на челото ти е отпечатано, че си войник, ще си останеш войник. Но не и офицер. Не повече от… хм, сержант. Най-добрата маска е частичната, капитане. Никой няма да си помисли, че един капитан ще се появи като сержант.

— „Дамастес“ от устата на приятелите ми звучи по-добре от „капитан“.

Кутулу ме огледа много критично.

— Така. Дамастес. Сега трябва да ти променим походката. Човек запомня хората по много начини — по походката, речта, даже миризмата, както и по външността, без изобщо да си дава сметка. Тъй че някой може да те погледне, сержанте, но някак си да „разбере“, че това не е Дамастес Хубавеца.

На последното се ухилих.

— Ти всичко ли знаеш?

Кутулу въздъхна.

— Не, и никога няма да ми стигне времето да науча всичко. По-лошо — няма да ми стигне времето да разбера какво трябва да науча.

— Сега да заблудим приятелите ти — продължи той и зарови в едно чекмедже. — Дръж. Залепи го на носа си с малко лепенка, ще я намериш ей под оня череп с брадвата в него.

Беше ми дал съвсем реалистична имитация на цирей. Залепих го, погледнах се в огледалцето, което ми даде, и потръпнах. Кутулу го огледа и кимна одобрително.

— Всеки, който те погледне, ще види „Човека с ужасния цирей“ и няма да може да различи или запомни другите ти белези.

— Сега да добавим и последния щрих — извади бутилка спрей и я пръсна върху мен. Ноздрите ми настръхнаха — вече миришех като войник, който не се е къпал цял месец.

— Мръсен, миризлив сержант от бойна част, който вероятно си има проблеми с началниците — кимна одобрително Кутулу. — Точно каквото исках. Точно от тези, които се мотаят по пристанището и си търсят белята. А и при твоя ръст изобщо няма да забележат мишлето, което пълзи до тебе.

Значи щях да бъда „престилката“ на Кутулу. Ухилих се, но веднага си спомних съня за Так.

— Може би ще ни трябва нещо повече от физическа маскировка. Готов съм да се обзаложа, че тук е намесена магия.

— Според мен не би трябвало да е проблем — каза Кутулу. — Магьосниците са точно толкова податливи на визуална заблуда, колкото и обикновените хора. Все пак… Разбирам те. Май ще трябва да прескочим до чародея Тенедос и да видим дали не може да ни предложи малко мъгляво контразаклинание. Няма смисъл да си играем на свръхсамоувереност.

— А сега, оръжието — продължи той. — Макар че ако прекалим с него, най-вероятно сме обречени.

— Имам си сабя.

— Там, където отиваме, джентълменски инструменти не вървят изобщо. Само сечива на улични главорези. С нож оправяш ли се?

— Горе-долу.

— Дръж — подаде ми нож с плоска дръжка, в кания. — Вържи го под мишницата си. Можеш да се обръснеш с него — точил съм го тази сутрин. Друго? Аха. Долу при водата е студено, тъй че никой няма да пита тия за какво са.