Читать «Кралят-маг» онлайн - страница 200

— Но какво правиш за удоволствие?

— Ами, това ми е удоволствието — каза Кутулу. Беше си драснал някои бележки върху една жълта картичка. Разхвърляният му кабинет беше пълен с хиляди такива.

— Ще ти съобщя какви ги върши вашият приятел. Стига Тенедос да одобри, разбира се.

Отначало градът изглеждаше както винаги призори, но после, щом го огряха лъчите на слънцето, видях, че е ужасно различен. Всяка сграда, всяка улична плоча и — най-ужасното — всяко дърво отразяваше с ослепителен блясък светлината и осъзнах, че градът се е променил, превърнал се е в чудовищен кристал, където не може да живее нито едно човешко същество.

Но в този миг видях по улиците движение. Бяха пълни с хора, но те също се бяха променили, лъчите на слънцето отскачаха от тях и заслепяваха очите ми.

Всички те — мъже, жени, деца — носеха нещо изпънато в ръцете им, и щом се загледах по-внимателно, видях, че всички носят жълти копринени въжета.

Както аз ги видях, така и те ме видяха.

В този момент езерото в центъра на парка Хайдер закипя и от него се издигна Так!

Забеляза накъде гледат всички, вдигна главата си и ме „видя“. Въздухът запищя, както когато мокър пръст потърка ръба на кристална чаша за вино, но много по-силно и пронизително, и видях как кристалните дървета се разтресоха и самият град затрепери.

Так направи гигантска крачка към мен, после втора, и вдигна ръце.

Събудих се разтреперан. Не сънувам много често, а когато се случи, сънищата почти никога не са неприятни.

Трябваше да запаля светилника, да стана от леглото, да изляза навън и да обикалям по пустия казармен плац близо час, докато се успокоя.

Знаех, че този сън е много повече от сън.

Так беше в Никиас.

И ме беше запомнил.

— Вашият калиец не се държи като дипломат — каза Кутулу. — Има си работа с хора и по места, които не подхождат на уважаващ себе си посланик.

— Поискайте да го отпратят — предложих. — Или още по-добре, да го задържат и да го съдят като предател.

— Но тогава ще го заместят с някой, когото не познаваме, и ще трябва да започна отначало, докато не разкрия новия агент на Чардън Шир. Практиката ни е да го оставим да си върши работите и после да предприемем подходящата акция в подходящия момент — Кутулу се намръщи. — И то, разбира се, при положение, че началниците ми ме послушат, а Властта на Десетимата послуша тях.

— Така значи действа полицията. Май никога няма да бъда подходящ за нея.

— Разбира се, че няма — каза Кутулу. — Докато не разбереш, че никой не прави това, което прави, по причини, за които казва, че го прави, и след това не разбереш, че често пъти има друг, истински мотив дори зад това, в което той самият е твърдо убеден… по-добре си остани войник.

Изгледах дребния мъж да разбера дали не си прави шегичка, но той беше напълно сериозен.

— Все едно, открих къде ходи ландграф Мейлбранч, когато посещава пристанището — продължи Кутулу. — Въпреки че не съм го проследил чак в бърлогата му. Тази вечер обаче смятам да го направя. Не е чак толкова хитър и се придържа към твърд график. Можеше да е по-предпазлив. Искаш ли да ме придружиш?