Читать «Кралят-маг» онлайн - страница 197

Забелязах също, че храмовете са пълни, не само големите светилища на главните ни богове, но и по-малките, в които се почитаха различните им аспекти, а даже и по-низши божества. Ахарел, главният на тези въплъщения и по-дребни богове, който може да говори на кралете, беше станал особено популярен, въпреки че виждах процесии в чест на кого ли не, от Илиот до многоглавите богове-животни, за които никога досега не бях чувал. Дори видях две-три процесии, чиито поклонници призоваваха гръмко Сайонджи.

Когато съобщих това на Тенедос, той кимна доволно.

— Казах ти, че идва моето време.

Престъпността като че ли също се увеличи, от дребните кражби и обири до ужасно зли и безсмислени жестокости. При това се извършваха не само от отчаяни бедняци, но и от уж най-добри граждани.

Представях си Никиас като прелестно копринено облекло, дърпано от хиляди и хиляди ръце — и то бавно, много бавно започва да се раздира.

Получих бележка от Маран — донесе ми я един от личните й слуги, — в която ме молеше да се видим на другия ден в ресторанта, където бе започнала връзката ни. Бележката й гласеше „Важно“ и думата беше подчертана два пъти.

Отново трябваше да помоля дивизионния адютант да ме освободи от дежурства за деня, той се намръщи, измърмори нещо за млади капитани, които трябва да обръщат повече внимание на службата, но изпълни молбата ми.

Зачудих се какво ли се е случило, дали Ернад не е открил аферата ни. Дори си помислих да не би да е забременяла — връзката ни продължаваше вече от четири месеца. След първата ни безумна нощ се бях опитал да взема предпазни мерки, но тя не го позволи.

Но проблемът се оказа не на Маран, а по-скоро на приятелката й.

Амиел седеше на дивана и хлипаше, а Маран се опитваше да я утеши. Най-сетне се поуспокои и ми каза какво се е случило.

Преди пет години двамата с мъжа й наели за слуги една двойка от Тансен. Оказали се толкова съвършени във всяко отношение, че лорд Калведон ги помолил да се пренесат в една от къщите на имението им. Двамата вършели почти всичко за семейството, от поддържането на къщите и двора до пазаруването или просто да правят компания на господарите. Имали две деца, „бебенца, каквито бих искала да имам — каза Амиел, — ако реша да имам деца. Красиви дечица като тях“.

Същата сутрин въпросната жена трябвало да излезе с Амиел да посетят шапкарката й. Но не се появила в къщата на Калведон в уговорения час и Амиел отишла да види какво става.

— Помислих си, че може би на някое от децата му е станало зле, и се канех да й кажа да не се притеснява. Мога сама да си купя панделки, нали така?

Вратата на къщичката се оказала незаключена, Амиел я открехнала и изпищяла.

Жената лежала просната на пода, а до нея — едно от децата й. В съседната стая лежал съпругът й. И тримата били мъртви, удушени с жълти копринени въжета.

— Не, не това беше най-лошото — каза Амиел и се разплака отново. — Влязох в малката стаичка, използвана за детска. Бебенцето… тя също беше мъртва. Убита като другите! Що за чудовище би могло да направи такова нещо?