Читать «Кралят-маг» онлайн - страница 196

После ми хрумна нещо друго. Най-голямата, същинска разлика между Маран и мен бе в това, че аз бях отраснал в дом, в който цареше обич, въпреки че за това не се говореше много. Майка ми все ще ме гушне, някоя от сестрите ще ме пощипне с обич, поне когато не ми бяха ядосани за нещо, баща ми ще ми се усмихне.

Но бедната Маран? Нито веднъж в разказа й не чух думата „обич“ и се зачудих дали изобщо знае какво означава тя.

Докато се унасях в сън, ме споходи една съвсем ясна мисъл, макар да не съм сигурен, че осъзнах веднага какво означава тя: „Може би не знае.“

И в името на боговете, щях да направя всичко, за да опитам да я науча.

Лежахме голи под слънцето, конете ни бяха вързани за дърветата на няколко крачки встрани. Бавно разтривах балсама против изгаряне по бедрата на Маран. Тя измърка доволно и разтвори крака.

Натопих пръста си в балсама, плъзнах го между кълбетата на дупето й и го вкарах в нея. Съпротива не срещнах, но тялото й изведнъж изтръпна и се вкочани, все едно че я бях наранил.

— Не — каза го много студено.

Спряхме и отвърнах, че много, много съжалявам.

— Няма нищо. Просто… просто не го прави. Наистина не ми харесва.

Извиних се отново и започнах да разтривам раменете й.

Лежеше, извърнала глава настрани. След малко каза нещо много странно. С глух и съвсем беззвучен тон:

— На сутринта след като се омъжих влязох в гардеробната си и видях лице на непозната.

— Не те разбирам.

— Приличах на малко момиче — продължи тя почти шепнешком. — Малко момиче, което се е изгубило и не може да разбере защо, нито какво може да направи, за да се намери.

Вече започнаха лоши времена за Никиас и други градове в Дара. Все едно че Чардън Шир бе някакъв магьосник, хвърлил проклятието си над нас.

Властта на Десетимата се беше покрила съвсем и малкото декрети, които издаваха, нямаха нищо общо с проблемите ни.

Цените на основните храни, уж регулирани, се вдигаха и падаха като морския прилив. Хората започнаха да се запасяват, особено средната класа, тоест онези, които можеха да си го позволят. В бедните райони на града се появи недостиг на зехтин, ориз и масло.

Уличните оратори станаха още повече и всеки предлагаше на тълпата различно решение на бедите на времето.

Трябваше да се борят за място по тротоарите: в Никиас гъмжеше от магове и вещери дотолкова, че се чувствах все едно, че съм се върнал в Саяна — можеше да се видят всякакви, от предсказатели, гледачки на ръце и факири до хора, които бяха в състояние да ти продадат всичко, от любовен еликсир до отрова.

Тенедос потвърди, че това наистина е признак за предстоящо зло.

— Без да обиждам собствената си професия, нито тези шарлатани дори, когато едно население предчувства промяната, чувства, че почвата под краката му може да се окаже подвижен пясък, започва да търси онези, които твърдят, че знаят отговорите — усмихна се кисело. — Макар че може би не трябва да се оплаквам, след като залите, в които говоря, винаги са пълни. Просто искам да разбера дали всъщност ме слушат, или скачат от ясновидец на ясновидец като обезумели.