Читать «Кралят-маг» онлайн - страница 194

— А, ама такива не е имало — заявих благочестиво. — Преди да те срещна бях пълен девственик.

— Добре — Маран помълча за миг. — Предполагам, че като малка съм била за тях като кукла. Всеки искаше да ме облече както той иска, да ме показва къде ли не, но какво исках аз… ами, това беше без значение. Баща ми искаше да изглеждам така, майка ми — да се държа еди-как си, и никой никога не питаше какво иска самата Маран. Нито тогава, нито никога.

— Беше ми студено… и бях самотна. Всъщност никога не съм имала някого, с когото да си играя. Докато бях много малка, можех да щурея с децата на слугите или на робите, но скоро разбрах, че те винаги ме правят кралицата или главната каквато и игра да играехме, и то само след като се уверят, че аз искам да играем тази игра. След това, като станах по-голяма, нямах приятели, макар че от време на време ни гостуваха благороднически семейства и можех да си поиграя с децата им — ако имаха деца — погледна ме тъжно. — Да можех да съм повече като теб.

Бях й разказал малко за детството си в Симабю и как обичах да обикалям сам из джунглата.

— Така че четях всичко, което можех — продължи тя. — Особено за градове, и си мечтаех, че един ден ще мога да дойда в Никиас. Веднъж прочетох една поема за някакъв човек, дошъл от черните лесове, и макар големият град да станал негов дом, студенината на тъмните гори останала у него до сетния му ден. Замислих се дали това не съм аз.

— Готов съм да свидетелствам, че изобщо не сте студена, контесо — това поне събуди лека усмивка.

— Знаеш ли — продължи тя, — никога не съм си мислила, че ще се омъжа, докато не стана.

— Какво искаше да направиш?

— Не се смей. Но по едно време исках да стана куртизанка. Щях да съм млада и красива и всички благородници щяха да ми плащат по една карета, пълна със злато, за да прекарат една нощ с мен, и щяха да искат да оставят грозните си съпруги, но аз просто щях да се усмихвам и да ги оставям да въздишат, отивайки си с прелестен танц.

— Много добре, че не си го направила — казах аз. — Иначе щеше да разбереш, че повечето клиенти на курви са дебели, стари, некъпани и имат, да се изразим така, необичайни вкусове.

Тя ме изгледа и свъси вежди. Беше мой ред да се извиня.

— Както и да е. Просто си помислих нещо… което не беше приятно. Все едно, след като не можех да стана куртизанка, реших да съм много интелигентна и да помагам на философи и крале да стигнат до велики решения.

— Това е истинската причина за събиранията, които уреждам. Предполагам, че по този начин се опитвам да дам нещо на онова бедно самотно момиченце, което вече не съществува — обърна се и видях, че очите й се напълниха със сълзи. Посегнах да хвана ръката й, но тя я отдръпна.

— Но после, както ти казах, пораснах и започнаха ухажванията. Имаше едно момче, което харесвах и чаках с нетърпение да ме посети. Беше си съвсем благороден, но нямаше много пари и един ден той също изчезна. Един от братята ми по-късно ми каза, че баща ми му дал добра сума, за да престане да ми идва на гости.

— Разбираш ли вече какво беше? — почти изхлипа тя.