Читать «Мисти» онлайн - страница 98

— Сигурна съм, че ще дадете най-доброто от себе си.

— Може ли да се видим по-късно след дебата?

Утре отново имах уроци, а и куп работа, която трябваше да свърша.

— Бих искала, но трябва да уча.

— Мога да помогна. — Очите му блестяха. Не мислех, че ще свърша кой знае какво, ако е наоколо, но той бе неустоим.

— Окей, ела по-късно да ми пожелаеш лека нощ. Ще бъда в библиотеката. Няма да те пуснат до стаята ми толкова късно.

Той прокара пръст надолу по врата ми, с което извика тръпки по цялото ми тяло, та чак до пръстите на краката.

— В случай че не успеем?

— Страхувам се, че да.

— Познаваш ме толкова добре. — Пръстите му танцуваха по бузата ми, после погалиха устните ми. Беше повече от приятно да открия, че му харесва да изследва лицето ми толкова, колкото и на мен да върша същото с неговото.

— Желая ти късмет довечера. Наистина ми се иска да можех да бъда

там.

— Ще се свържа с теб веднага щом научим резултата.

— Добре! — Неохотно пуснах пуловера му. Щях да съм достатъчно щастлива да живея в джоба му, но трябваше да внимавам да не ми сложат етикет „лепката“. Бях виждала други момичета да правят това и гаджетата им страняха от тях, сякаш бяха болни от чума. Така че исках да изясним това.

— По-късно тогава.

— Да, по-късно.

ЧЕТИРИНАЙСЕТА ГЛАВА

Прекарах останалата част от следобеда в стаята си в учене, но се отбиха приятелите ми от училище Хафса, Тони и Анализ, така че не можах да свърша кой знае колко работа. Те бяха любопитни, което бе разбираемо, относно вихрената ми любовна връзка с капитана на отбора на Южна Африка и искаха да изплюя камъчето. Избягвах въпросите им, като им разказвах за лятото, за това как се бяхме срещнали и прекарали известно време заедно в разглеждане на забележителности. Оставих ги да си направят собствени (грешни) заключения за това как е била подготвена почвата за петък вечерта. Не ме попитаха дали Алекс ме е поканил на среща в Кейптаун, оставих въпроса да виси, ала с лек намек за лъжа, че може би го е направил, което означаваше, че никаква криза от лъжи не нарушаваше чувството им, че бързо се сближаваме.

След вечеря се скрих в библиотеката, а приятелите ми отидоха на дебата. Казаха, че трябва да подкрепя момчето си, но аз измърморих нещо за нервите си. Не обясних, че Алекс е този, който се нервира от присъствието ми, а не аз. Седейки на писалището, се опитвах да бъда прилежна и да не гледам часовника. Домашната ми работа по география за населението и миграцията отказваше да премине бариерата, която й пречеше да стигне до мозъка ми. Прелиствах страниците, подчертавах разни неща, но не ме питайте какво. С напредването на вечерта другите ученици излязоха от библиотеката и останах единствената в огромното помещение и, ако трябва да бъда откровена, бе малко страшно, тъй като половината лампи бяха изключени за икономия. Бих предпочела да отида в стаята си, но бях обещала на Алекс да се срещнем тук. Започнах да забелязвам звуците, които сградата издаваше — скърцанията и щраканията, когато тръбите се разширяваха и свиваха заради циклите на централното отопление. Хрумна ми една не съвсем добра мисъл, че библиотеките са предпочитани от серийните убийци, тъй като има много места, където да се скрият и да дебнат плячката си. И призраци. В стара сграда като тази със сигурност би трябвало да има поне два? Можех да си представя как се носят във въздуха около стелажите по история, как стават непослушни и започват да ме замерят с книги.