Читать «Мисти» онлайн - страница 97

Поне се радвах на задоволството да знам, че отношенията ми с майка ми са достигнали нов и удовлетворителен етап, макар тези с татко да се бяха влошили.

— Благодаря, мамо. Обичам те.

Когато те си тръгнаха, се почувствах много самотна. Имах нужда от прегръдка, обаче Алекс репетираше за дебата и за тезата, която щяха да защитават, а тя беше: „Вярваме, че демокрацията е най-добрата форма на управление“. Не би искал да наруша концентрацията му. Трябваше да се справя с това сама.

„Грешиш. Разбира се, че искам да те прегърна и съвсем определено не си сама.“

Обърнах се и видях Алекс да стои до мен.

— Какво правиш тук? — Сърцето ми прескочи удар.

— Исках да се уверя, че си добре. Мис Кътси каза, че мога малко да закъснения за репетицията. Мислеше, че ще имаш нужда да ме видиш. — Разтвори ръце. — Прегръдка?

Изтичах в прегръдките му и се чувствах така, сякаш се бях прехвърлила от потъващ кораб в спасителна лодка.

Той притисна главата ми към гърдите си.

— Беше лошо, нали? Изчаках да си тръгнат, преди да се покажа, но видях, че все още разговаряш с тях.

— Мама е прекрасна. Добра всъщност. Татко... не е. Постави класната ми нащрек относно теб.

— Ъ-ъ, о... Това означава ли, че съм прогонен? — Тонът му подсказваше, че това няма да го спре.

Разтегнах пръсти и усетих мекия вълнен пуловер под разкопчаното му

яке.

— Не, нищо подобно. Само не се изненадвай, ако мис Хадълстън покаже интерес към теб.

— Мисля, че ще се справя. Все пак моята силна страна е да бъда чаровен. — Усмихна се, виждайки ме да извивам очи нагоре.

Напомних си, че моята семейна драма не бе единствената днес.

— Как мина срещата с чичо ти?

Алекс прокара кокалчетата на ръцете си надолу по гръбнака ми за лек масаж. Имах странното желание да замъркам.

— Наистина добре, благодаря. Нямам думи да изразя какъв късметлия се чувствам в момента, след като намерих теб, а после се появи и той. Йохан има бизнес среща в Лийдс, но ще се върне вдругиден. Ще бъде тук за финала, ако стигнем толкова далеч.

— Трябва да е странно за теб.

— Много. Поглеждам го и ми се струва, че виждам нещо от баща си. Йохан казва, че си приличат.

Изпитвах облекчение, че иска да сподели това с мен.

— Каза ли дали някой друг от семейството ви има дарба?

— Една от бабите му определено и подозира, че майка му е имала, но е крила, защото баща му е бил силно против. Казва, че баща ми, Роджър, е наследил отношението от него. Тази част от семейството членува в много строга секта, която смята дарбите за дяволски сили. Не могат да понесат мисълта, че собствената им плът и кръв могат да се окажат хора с дарби, затова ни прогонват от живота си.

— Това е толкова тъжно.

— Но сега се срещнахме, така че може би двамата ще сложим началото на нова насока на развитие за семейство Дю Плеси.

Усмихнах се и се опитах да не обръщам внимание на чувството, че съм изключена от това ново развитие в живота на Алекс. Той бе много оптимистично настроен за изграждането на ново семейство само от една среща. Надявах се да не бъде разочарован.