Читать «Мисти» онлайн - страница 113

— Всъщност, Алекс, тази вечер съм заета. — Щях да си мия косата.

Той не изглеждаше прекалено загрижен.

— Добре. Утре тогава.

— Ако успееш да ме вмъкнеш в пълния си график.

— Много забавно. Ще се видим.

Щом открих, че с тези думи съм отпратена, тръгнах към дамската съблекалня, кипяща от гняв.

Когато се прибрах в спалнята си след инцидента с катеренето, протегнах ръка към телефона.

— Здравей, Самър? — Чувах класическа музика като фон. — Можеш ли да говориш?

— Не се предполага да говоря, но почакай. — Чу се суетене и мърморене от другия край, после Самър се върна на телефона. — Окей, избягах от ужасния концерт. Имам няколко минути, преди да забележат. Как са нещата с великолепната ти сродна душа?

Не можах да се сдържа: просто излях цялата си болка — чувствата си по отношение на нахлуването в стаята ми, изключването ми от дебатите, обсебеността на Алекс от новооткрития му роднина.

— Нима съм егоистка и се държа ужасно? — завърших.

Самър не отговори веднага, подбра внимателно думите си.

— Мисля, че всеки би се чувствал като теб, Мисти. Това е труден момент и за двама ви.

— Странно, Уриел ме предупреди да не подронвам увереността на Алекс, но той прекрасно успява да унищожи моята.

— О, Мисти!

— Да. Знам, двете с Ейнджъл мислите, че намирането на сродната душа е залогът за вечно щастие, но за мен това е еднопосочен билет да се чувствам зле. Това със сигурност не е правилно, нали така?

— Говори ли с Алекс?

— Той знае, че нещо не е наред, но си намира извинения: нахлуването в стаята ми, заплахата на убиеца, странният журналист. И казва, че в момента не може да ми даде онова, от което имам нужда.

— А от какво имаш нужда?

— Имам нужда... да почувствам, че съм толкова важна за него, колкото е той за мен.

— А Алекс осъзнава ли го?

— Не знам. Предполагам, че мисли, че имаме време да оправим нещата след състезанието и заминаването на Йохан. Разсеян е. — Гневът ми се разгоря. — Но знаеш ли какво? Алекс нарушава обещанието си да поставя моето щастие на първо място. Не иска да ми позволи да присъствам дори на финала, а аз така отчаяно искам да бъда там.

— Трябва да му кажеш. Как иначе ще узнае? — Чух въздишка. — Виж, трябва да вървя. Обещай ми, че ще се опиташ да му обясниш. Не крий как се чувстваш.

— Ще се опитам.

— Обичам те.

— Аз също те обичам, Самър. — Щом сложих край на разговора, осъзнах, че ми се иска Алекс да ми каже, че ме обича.

Отборът на Алекс спечели финала, но на мен ми бе наистина трудно да се включа във всеобщото веселие. Тарин и Уриел споделяха мнението на Алекс, че е прекалено да съм в същото помещение, така че не бях там, за да видя триумфа им над датчаните. Отидохме в пицария, за да отпразнуваме победата, и няколко квадратни маси бяха събрани заедно за партито ни. Хюго, Фил и Майкъл бяха в другия край с Тони, Анализ и Хафса. Приятелите ми бяха окуражавали южноафриканците и не можеха да разберат защо не бях отишла да ги подкрепям. Казах, че преча на концентрацията на Алекс, което не прозвуча много убедително.