Читать «Мисти» онлайн - страница 108

— Това е нелепо. Защо ми го причинява?

— Ела тук. — Виктор ме дръпна към себе си и ме прегърна, принуждавайки ме да сложа край на търсенето. Не мисля, че дотогава го бях виждала да прегръща някого. Престори се, че не забелязва сълзите ми.

— Трябва да спреш сега. Мисля, че знаем какво се е опитал да постигне нашественикът, и ако продължиш, само ще му помогнеш да достигне целта си.

— Каква цел? — избърсах очите си в ръкава си.

— Той иска да те уплаши.

— Е, успял е, значи. Той твърди, че не трябва да съществувам или че той не иска да съществувам, нали?

Виктор бе напрегнат. Би предпочел да не обсъждаме този въпрос.

— Така разбирам аз ситуацията. Стореното отговаря на човек, който мрази хората с дарби като Дейвис.

— А какво ще кажеш за убиеца, нещо различно ли е?

— Не отговаря на модела на другите отвличания. При тях не е имало предупреждение, нищо подобно на това.

— Значи, бил е Дейвис?

— Възможно е. — Студените сиви очи на Виктор изразяваха съмнението му. — Той обаче каза, че не разследва сам.

— Мечтата му за голямо разкритие и спечелване на „Пулицър“ и слава... някак не виждам как съсипването на вещите ти влиза в тази схема. Той не знае, че много правителства са наясно със съществуването на хората с дарби, както и че осъзнават причините им да не натрапват присъствието си на широката общественост. Той мисли, че ние сме доказана тайна.

Аз все още разсъждавах за това, че не е бил сам в разследването.

— Има и други в света, които мислят като него?

— Доколкото успях да разбера от несвързаните отговори на Дейвис, съществува малка група кръстоносци, настроени срещу хората с дарби.

— И един от тях може да е извършил това, докато съм седяла в библиотеката, а Дейвис е бил на дебатите.

Тревогата ми бе достигнала такава степен, че се излъчваше от цялото ми същество.

„Хей, bokkie, какво има?“ Алекс трябваше да е на състезание с отбора от моето училище, не можеше да си позволи нарушение на концентрацията.

Исках да кажа „нищо“, но не можех. „Виктор току-що ме информира за съществуването на група хора, настроени срещу такива като нас, с дарбите, и съм малко разтревожена. Върни се към заниманията си.“

Виктор ме пронизваше с поглед.

— Мисти, мисля, че трябва да си починеш от това. Аз ще довърша тук. Защо не се върнеш на учебните занятия?

— Звучи добре. — Протегнах ръка към папката си по математика, едно от малкото неща, които бяха останали по рафтовете. От нея изпадаха конфети. — Какво?

Виктор я взе от мен и внимателно я отвори. Всеки лист, изписан с моя почерк, бе унищожен. Ксерокопията бяха останали незасегнати.

— Работите ми по биология и химия!

Той стигна до папките преди мен и погледна вътре.

— Същото.

Тревогата ми се покачи до невиждани размери по скалата на Рихтер.

„Край — ще се откажа от този дебат и ще дойда да те намеря!“

„Не! Не можеш да разочароващ другите. Аз ще... ще се оправя. Виктор се грижи за мен. Остани, моля те. Ще се чувствам по-зле, ако дойдеш.“

Алекс се съгласи, но много неохотно.

Виктор остави двете папки една върху друга.

— Наистина съжалявам, Мисти. Това е просто жестоко.