Читать «Мисти» онлайн - страница 104

— Мисти, някой е проникнал в стаята ти! — каза тя, сякаш не бях се досетила и сама. — Да повикам ли мисис Хадълстън?

Погледнах Алекс. Той кимна. Това не можеше да остане само в кръга на хората с дарби.

— Благодаря. Тя ще поиска да извика полицията.

Хафса посочи стаята си по-нататък по коридора.

— Виж, можеш да изчакаш там, само ще телефонирам и ще докладвам за това.

— Благодаря. Оценявам го.

Затворих вратата на стаята си и заведох Алекс в стаята на Хафса. Тя бе украсила стените с плакати на любимите си велики автори — Ф. Скот

Фицджералд, Вирджиния Улф и Мая Анджелоу (вкусът й определено е интелектуален). Моите стени, в контраст с нейните, бяха колаж от любимите ми актьори от филми, които вървяха в момента, от телевизионни предавания, както и малка колекция от книги с поезия. Бях добавила и лични щрихи като например снимка на семейството ми от сватбата във Венеция на Диамант и Трейс. Доколкото успях да видя, сега всичко това беше просто куп от смачкани и разкъсани неща на пода.

— Не разбирам. Защо аз? Мислиш ли, че е бил Дейвис? — Потърках ръцете си над лактите. Представях си го как пълзи наоколо като хлебарка, но не изглеждаше вероятно да се е промъкнал незабелязан от приятелите ми, които непрекъснато влизаха и излизаха от стаите си.

Изражението на Алекс бе сдържано. Говореше с някого чрез телепатия — предположих, че с Уриел.

— Ури иска да знае кога за последно си била в стаята си.

— Бях в нея до около седем. Взех учебниците си по география след вечеря.

— Ако се вярва на Дейвис, по това време е бил на дебатите. Не обърнах много внимание на зрителите. Може би мис Кътси е обърнала.

— Предпочитам да е бил той, така поне натрапникът ще има лице. Със сигурност не може да има двама души, които дебнат около училището?

— Може и да лъже за това, че е чул речта ми.

— Не лъжеше, поне доколкото аз усещам, но може да не е останал до края на дебата, така че може да ни казва само половината истина.

Алекс предаде това на Уриел.

— Той каза да ти предам, че Виктор Бенедикт е на път, но ще бъде тук след няколко часа, тъй като сега е във Франция. Уриел иска брат му да разпита Дейвис.

— Добра идея. Никой не може да измами Виктор.

— Той е помолил Тарин да ти помогне да се справиш с полицията и персонала. Предлага след това да отседнеш при нас в хотела. Сега си превърната в мишена и не искам да оставаш тук сама.

Направих гримаса.

— Идеята може и да не се хареса на мисис Хадълстън.

— Всичко е наред. Мога да бъда много убедителен.

Тази вечер мислех, че употребата на дарбата му е напълно оправдана.

— Давай. Тя се придържа стриктно към правилата. Така че без нейното разрешение ще трябва да остана тук — и знам, че няма да спя.

— Мисти, позволи ми да ти кажа колко съжалявам, преди да дойдат. — Отиде до бюрото на Хафса, взе книга, после отново я остави. Неспокойствието му разкриваше дълбоката му тревога. — Мисля, че вината за случилото се е моя. Някой е разбрал за мен и това го е довело до теб. — Очите му бяха пълни с мъка и вина.

Прегърнах го през кръста, за да престане да се разхожда наоколо.