Читать «Мисти» онлайн - страница 102

Дейвис се засмя презрително.

— Тя също е една от вас. Съмнявам се, че мога да я изплаша дори да я нападна с брадва!

— Не, повярвайте ми, това ще ме уплаши — казах и потреперих.

— Не се шегувайте, мис. Просто ще извършите онези странни неща, които всички вие правите с ума си, ще я отнемете от мен чрез телепатия.

— Искате да кажете така? — Уриел излезе от сянката и вдигна пръст. Детекторът бе изтръгнат от ръцете на репортера и се озова в неговите. Той прокара пръсти по него и го разчете с дарбата си. — Виждам, че сте откраднали едно от изобретенията на доктор Шуъркрос, докато сте вземали интервю от него, и сте го адаптирали. Той знае ли за липсата му?

„Алекс, отведи Мисти далеч от него.“

Дейвис отстъпи назад, очевидно много по-ужасен от Уриел, отколкото от Алекс или мен.

— А сега просто спри там, не се приближавай до мен! — Пътят към вратата сега бе чист.

Щом получи заповед от Уриел да ме отведе, Алекс ме дръпна за ръката.

— Да вървим.

— Учебникът ми е у него — прошепнах.

Алекс изтръгна учебника от увисналата ръка на Дейвис.

— Така ли направи? Просто откри, че детекторът е у теб, когато излезе от кабинета, както стана сега и с този учебник? — попита Уриел. В гласа му се долавяше твърдост, каквато не бях чувала преди. — Мисля, че трябва да дойдеш с мен и да отговориш на някои въпроси.

Дейвис отвори уста да възрази.

- Освен ако не искаш да извикам полицията* Ще ми е много интересно да установят кражбата и нахлуването ти тук. — Уриел скръсти ръце. — Това училище гледа с неодобрение на непознати мъже, които дебнат ученичките. Сигурен съм, че на работодателите ти от вестника няма да им хареса

Дейвис закърши нервно ръце.

— Ще дойда с теб, ако обещаеш, че няма да ми навредиш по никакъв начин, това включва и използването на която и да е от силите ти.

— Чудесно. — Уриел посочи вратата с ръка — Ще вървиш пред мен. Ще бъда непосредствено зад теб.

Дейвис побърза да излезе.

Уриел се приближи до мен.

— Добре ли си, Мисти?

— Да

Той ме докосна по рамото.

— Каза ли нещо за другите отвлечени хора с дарби?

— Не, не спомена нищо за това

Алекс ме погали по ръката над лакътя, за да ме успокои.

— Говореше за корупция и за това, че тайното ни общество е вкарало наш човек в Белия дом, стандартни неща за конспиративните теории.

— Благодаря. Оттук ще го поема аз. Алекс, погрижи се Мисти да се върне в стаята си, а аз ще помоля Тарин да те намери. Не искам никой от вас да се прибира в хотела си сам.

Преглътнах.

— А ти сам ли ще бъдеш с него? Изглежда опасен.

Уриел ме изгледа право в очите и разкри стоманената си същност, скрита под любезната външност.

— Аз съм Бенедикт, Мисти. Това ме прави най-опасният човек в стаята, повярвай ми. — И излезе.

— Това бе страшно... — треперех.

Алекс ме притисна до себе си и предложи малко топлина на измръзналата ми кожа.

— Ужасяващо. Не можах да дойда достатъчно бързо. Не мисля, че някога съм бил толкова уплашен.

— Не се чувствах заплашена, не и лично. Той се беше концентрирал върху теб. Мисля, че те вижда като младо момче, което ще бъде издигнато за президент от нас, подлите хора с дарби.