Читать «Мисти» онлайн - страница 101

Алекс дори не се обърна, за да застане лице в лице с Дейвис, погледът му все още бе втренчен в мен, сякаш бях единствената в неговия свят.

— Тези дни е рядкост да откриеш неохраняван човек с дарби. Имах огромни проблеми с вървенето по следите.

„Каза ли на Уриел?“ попитах.

Апаратът пак издаде звук.

„Да. Идва насам.“

— Е, сега, проява на грубост е да говорите така зад гърба ми. Макар да подозирам, че е нещо обикновено за хората с дарби. — Това бе прекалено: Дейвис изглеждаше огорчен, след като той ни се натрапваше! — Точно за това е моето изследване: злоупотребата със силата от страна на една група на обществото. Движите си сред нас, без да обявите присъствието си, манипулирате обществото, без то дори да забележи, обръщате в своя полза състезания, избори, повишения. Каквото и да назовем: вие взимате участие в него. Някой трябва да направи поведението ви достояние на широката общественост.

— Защо? — попита студено Алекс, макар да усещах напрежението в него. Тъй като аз бях в стаята, той не можеше да убеди Дейвис да се откаже от опасното изследване, но изглеждаше много по-спокоен от мен.

— Защо? Защото подкопавате демокрацията, разбира се! току-що те чух много красноречиво да отричаш демокрацията като форма на управление и да утвърждаваш властта на благосклонен и добре информиран елит.

Алекс се обърна.

— За това ли става въпрос? Не трябва да смесвате позициите по време на дебатите с истината, мистър Дейвис. Вярвам, че демокрацията е най-добрата от несъвършените форми на управление, с които разполагаме, но ако го бях казал, състезанието щеше да приключи за нас. Не мисля, че сте осъзнали смисъла на подобни състезания, щом мислите, че всички вярваме в онова, което казваме.

Обаче Дейвис не беше отворен за гласа на разума.

— Преди днешния ден имах своите съмнения. Те отиват много по-далеч от теб, момче. Последните избори бяха манипулирани от тайното ви общество, за да влезе техният човек в Белия дом. С кариерата му ще е свършено, щом го разкрия такъв, какъвто е всъщност.

Никога не бях чувала, че президентът на Съединените щати е човек с дарба. Обикновено избирахме небиещи на очи работни места, за да избегнем подобни обвинения, а това бе обратното на обичайната практика.

— Помогнете ми, мистър Дейвис, каква точно е връзката между мен и вашия президент? Никога не съм го срещал — каза Алекс с насмешлива нотка в гласа.

— Той е започнал кариерата си с победа в това състезание, както добре знаеш.

— Какво? Преди трийсет и пет години? И това го прави един от манипулаторите на ума, така ли? — Гласът му бе рязък и разбрах, че Алекс се страхува, но по-скоро за мен, отколкото за себе си. Протакаше, за да даде време на Уриел да стигне до нас.

— Със сигурност! Тази необичайна дарба за манипулиране е като знака на Каин, предаван от поколение на поколение.

Мускул играеше на брадичката на Алекс; гняв, примесен с тревога, обаче той държеше нрава си под контрол.

— И фактът, че този знак, както го наричате, съществува, ви дава правото да дебнете шестнайсетгодишни момичета, които пишат домашната си работа, за да ги уплашите и да изтръгнете признание от тях?