Читать «Кристал» онлайн - страница 98

Скай не се поддава на опита на Виктор да я приспи. Може да е дребна, но се бори като тигър. Зед тъкмо се опитва да я хване. Мама, Даймънд и Феникс вече спят. Чакай - и Скай е готова. Излизаме навън.

Потупах Стив по рамото и с жест му показах, че трябва да кацне.

Неочаквано Трейс нахлу обратно. Уил е ранен. Контесата стреля по нас в коридора с някакъв древен револвер. Приземете хеликоптера.

Видях как пазачите на терасата се обърнаха към къщата - те също бяха чули изстрела. Спасителната операция бързо излизаше от релси.

Хав, Уил е ранен. Видях как Хав залитна, а после продължи със слалома си В хеликоптера нямаше достатъчно място, щом носеха и ранения. Трябваше да сляза.

- Стив, имаме прострелян с пистолет и вероятно една луда, въоръжена жена, която стреля по нас от крепостта.

- Лоша ли е раната?

- Не знам. Къде е най-близката болница?

- От другата страна на езерото.

Това означаваше на километри оттук, а ситуацията се утежняваше от товара с момичета с промити мозъци и шайка пазачи, хукнали към нас.

- Имаме нужда от Хав. - Това не се случваше наяве. Хав, трябва да се върнеш при хеликоптера. Трябва да успеем да се сместим, за да можеш да се погрижиш за брат ти.

Добре. Не знаех как щеше да се върне от подножието на хълма обратно до върха, но долових у него решимост.

Свалете долу хеликоптера, защото излизаме. Това беше Трейс.

Главата ми се въртеше от всички тези различни гласове и настоявания.

- Сега, Стив!

Стив спусна „Газелата“ точно в центъра на обръщалото и изключи двигателя.

Какво става с контесата? Попитах Трейс.

Обезоръжена е. Зед използва способностите си, за да измъкне пистолета от ръцете й Идваме.

Когато ги видях да излизат от прохода, отворих вратата на хеликоптера. Уриел носеше майка си на ръце, Трейс Даймънд, Айвс Феникс, а Зед ги следваше със Скай. Последен от сградата излезе Виктор, който подкрепяше Уил.

- Не мога да ги кача всичките. - Стив беше стигнал до същото заключение като мен.

- Момичетата ще седнат на седалките. Уил и Хав на пода. Аз отивам с момчетата. - Не бях свикнала да се разпореждам, но някой трябваше да вземе решение. Скочих навън. - Хав идва насам.

Трейс сложи Даймънд на моята седалка, а майка му до нея. Когато и двете бяха настанени, Айвс и Зед оставиха своите сродни души, а Трейс клекна, за да превърже грубо рамото на Уил и да спре с притискане кръвотечението.

- Сложи го да легне на пода - предложих аз.

- Имаме си компания! - изстреля Стив и посочи иконома и хората му, които тичаха към нас откъм прохода.

Зед протегна ръка и древната решетка започна да скърца и да стърже. Айвс сложи ръка на рамото на Зед, за да му помогне. Решетката се спускаше бавно, но не успя да спре мъжа, който беше най-отпред. Уриел свали с юмрук две статуи на нимфи от двете страни на стълбите към терасата. Те паднаха върху иконома като двойка припаднали фенове на Стив.

- Къде е Хав, когато ти потрябва? - измърмори Виктор. Той излезе от хеликоптера, след като беше навил на руло едно одеяло, което да сложи под главата на Уил.