Читать «Кристал» онлайн - страница 97

Беше необичаен момент да осъзная, че досега не бях отваряла бутилка шампанско, но трябваше бързо да се уча - ръцете на Стив бяха заети, а Хав се приготвяше да скочи.

Стига ли ти толкова отвличане на вниманието, Хав? - попита Стив.

- Отлично. Ще скоча от другата страна.

Стив направи кръг и започна да снижава хеликоптера, сякаш се канеше да кацне на терасата.  Охранителят се втурна обратно в сградата, събра подкрепление и се върна в градината.

Стив помаха на комитета по посрещането, наклони напред хеликоптера, после го залюля, сякаш пилотът беше на градус.

- Коктейл от шампанско желаете ли?

Повдигнах металната част и се изненадах, че от това тапата не изхвърча.

Завърти я, рече Хав, развеселен от неумелостта ми.

Направих каквото ми каза и тапата изхвърча през прозореца, а след нея бликна и пенлива струя. Пазачите се уловиха за пистолетите си, но сетне се отказаха с отвращение, когато видяха шампанското да струи по затрупаните от сняг лехи.

Въздушната струя зад мен ми подсказа, че Хав е скочил. Наведох се над рамото на Стив.

- Хав е долу. - Постарах се отстрани жестът ми да заприлича на целувка по бузата.

Стив кимна и започна да прави остър вираж в посока, обратна на замъка. Докато се въртяхме, успях да видя как Хав се изправя, след като беше закопчал ските си.

- О, не! - От шума в хеликоптера никой не чу как простенах, когато го видях да изиграва един бърз танц на войната върху терасата и да размахва пръсти, сякаш искаше да каже „хванете ме, ако можете, загубеняци“. Той извика нещо на пазачите, после се отблъсна и с един скок взе края на терасата.

Трейс?

Кристал? Доста силна връзка си направила. Усетих как Трейс се потърка по слепоочията.

Извинявай, нямам време да я оправям. Хав тръгна. Кажи на Айвс да действа.

Добре.

Стив направи още едно кръгче около замъка. Двамата гледахме как дребната черна фигура на Хав лъкатушеше през стръмните градини. Двама от пазачите бяха изчезнали, само за да се появят от гаражите, яхнали снегомобили Те се втурнаха да го преследват, а другите гледаха, докато икономът робот държеше връзка с тях по радиостанция.

- Твоят човек е бог на ските! - възкликна Стив.

И това беше точно така. Сякаш гледах как острието на бръснач прорязва бялата коприна. Хав премина зигзагообразно по алеята с класическите статуи, прескочи няколко стъпала и приклекна ниско, за да набере скорост бързото му спускане по една тясна пътека, оградена с плет от двете страни.

- Дано знае, че има компания - отбеляза Стив. Мъжете със снегомобилите познаваха терена и сега минаваха напряко по пътя покрай градините, така че да избягнат препятствията, с които Хав така се забавляваше, и отиваха право към края на пистата.

Бог на ските, чуваш ли ме? Тук летящото сладкишче.

Казвай.

Две снежни чудовища ще те пресрещнат на лятната къща.

Прието, централа. Как се справят другите?

Смених мисловните канали и намерих моста към Трейс. Този път беше малко по-неясен, но още работеше. Това доказваше, че моят вид телепатия можеше да победи заглушителното поле на контесата. Къде сте, момчета?