Читать «Кристал» онлайн - страница 96

Усетил нуждата ми от успокоение, Хав хвърли поглед към Стив, но той не ни обръщаше внимание, защото беше зает с управлението на хеликоптера. Но може да започнем отсега да я уреждаме по малко. Той се наведе да ме целуне - устните му бяха топли и нежни. Приближих се, целунах го, опитах се да кажа чрез устата си онова, което все още не бях признала - че го обичах и бях вцепенена от ужас заради онова, което се канеше да направи. Той описа малки кръгове по гръбнака ми, както беше направил на снимачната площадка, а вълшебният допир стопи напрежението ми. Премести ръката си, здраво притисна врата ми и пое контрол над ъгъла, под който се срещаха устните ни, а аз бях щастлива да го оставя да се нагърби с командването. Момчето се целуваше като шампион и аз с готовност усвоих няколко съвета. За няколко мига се разтревожих, че той ще забележи непохватността ми, но после забравих всичко и се наслаждавах на целувката. Това не беше тест, който трябваше да изкарам, а вричане, размяна на чувствата, които изпитвахме един към друг.

Той се откъсна от целувката. Всичко е наред, ще се оправим. Каквото и да се случи тази вечер, аз ще се върна при теб.

Държа те отговорен за думите ти. Предупреждавам те: ще те убия, ако позволиш нещо да ти се случи.

Отлично. Мил, скромен отговор от моята разбираща сродна душа. Не съм ли късметлия?

- Ей, влюбените гълъбчета, може би искате да знаете, че вече приближаваме крепостта - викна Стив в слушалките ни и не прозвуча никак обиден от романтичната целувка, на която бе свидетел. Може би почивката му идваше добре. - Ще се спусна надолу. Време е да се маскираме, така че да не ни познаят.

Сложих си ски шапката и очилата. Хав вече беше облечен в своя ски екип. Той си сложи каската и очилата, малко неудобно, защото трябваше да държи слушалките, за да може да държи връзка със Стив. Огледа терена около крепостта, като го сравняваше с видяното на сателитното изображение.

- Мястото е добро за началото на спускането. - Той посочи една тераса пред приземния прозорец на крепостта - същата всекидневна, където бяхме видели Даймънд и останалите. - Колко ниско можеш да слезеш?

- На около метър от земята. Няма никакъв вятър, така че няма да се боря с природните сили.

- Първо ще хвърля ските и после ще скоча. Ще ми трябват няколко секунди, за да си ги сложа. Ако можеш, използвай хеликоптера, за да ме прикриеш.

- Добре.

Бъди много, много внимателен, помолих го аз.

Нали трябва да се върна при теб? Естествено, че ще внимавам.

- Минаваме втори път! - викна Стив. - И, да, Хюстън! Привлякохме вниманието им! Подгответе се за ролята на глупава филмова звезда. - Наклонихме се към него и нададохме бойни крясъци и се засмяхме на охранителя, който изскочи от тунела, за да провери какво става във въздуха над тях. - Вземи шампанското, скъпа. Зад седалката ми е.

- Шампанско ли? - намерих бутилката в една кутия до краката ми. Той се ухили широко.

- Аз съм Стив Хю. Трябва да мисля за репутацията си. Никога не летя на сняг без Дом Периньон Отвори леко задния прозорец и изстреляй тапата към него. Това ще разсее всичките му съмнения относно намеренията ни да се държим като кретени.